ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ПМС ЗА ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ
ДО
Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС
СТАНОВИЩЕ
Относно: Проект на ПМС за промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СИМЕОНОВ,
БСК – съюз на българския бизнес подкрепя по принцип представения проект на ПМС на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Предложените изменения бяха разработени от работна група към МТСП, в която взеха участие представители на големи предприятия с непрекъсваем режим на работа, в които бяха идентифицирани значителни проблеми при прилагане на действащия режим.
Като цяло, изготвените предложения за промени в НРВПО са стъпка в правилна посока за реформиране на трудовото ни законодателство, в отговор на променящите се социално-икономическите реалности. Нееднократно сме посочвали необходимостта от промени в Кодекса на труда и преодоляване на противоречията между различните законови и подзаконови актове – напр., с Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.
Подчертаваме отново необходимостта да бъде променена разпоредбата на чл. 143, ал. 2 КТ, като отпадне категоричната забрана за полагане на извънреден труд, за която не съществува аналог на европейско равнище.
В действащата нормативна уредба, и в частност - Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съществуват и към момента редица проблеми и празноти. Многократно сме предлагали увеличаване на часовете извънреден труд, съгласно допустимото от европейското право и стандартите на МОТ. В тази връзка, следва да бъде преразгледана разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от КТ, съгласно която продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
Отново бихме искали да подчертаем необходимостта разпоредбите в НРВПО, както и трудовото законодателство на Р България като цяло, да бъдат съобразени с принципа, заложен в чл. 1а от Закона за нормативните актове, а именно: „нормативният акт да съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган“.
В тази връзка, уведомихме МТСП за постъпили сигнали от членове на БСК, за наличието на противоречие на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от НРВПО с действащи принципи на трудовото законодателство и конкретни разпоредби на Кодекса на труда. Счита се, че чл. 42, ал. 1 от НРВПО не съответства на чл. 224 КТ, ал. 1 след обявяване от Конституционния съд за противоконституционен на следния текст - "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 на цитирания" (РКС №12 от 2010 г., ДВ, бр. 91/2010 г.).
Според колегите, настояващи за промяна на НРВПО, налице е съществен проблем в нормативното уреждане на ролята и изпълняваните функции на платения годишен отпуск, като гарантирано от трудовото законодателство основно право на всеки работник или служител. Валидният принцип при дефиниране на неговото основно предназначение е осигуряването на почивка с цел възстановяване на работната сила, физическите и ментални способности на работника или служителя, изразходвани в рамките на трудовия процес и по време на реалното полагане на труда. В този смисъл, е налице фундаментално противоречие между този принцип и сега действащата разпоредба на чл. 42, ал. 1, която урежда допълнително право на платен годишен отпуск за „времето, което се признава за трудов стаж“, което не във всички случаи съответства на времето, свързано с реално положения труд.
Изложеният проблем бе поставен, но не бе разгледан в рамките на работната група към МТСП за изготвяне на предложения за изменение и допълнение в НРВПО, поради което смятаме за необходимо намирането на подходяща форма за неговото задълбочено обсъждане и решаване.
С уважение,
Радосвет Радев
Изпълнителен председател
