ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Изх. № 05-02-25#1 /22.03.2019 г.

ОТНОСНО:   Становище на БСК по проекти на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания и Методика за индивидуална оценка по §3 на ЗХУ, публикувани за обществено консултиране и обсъждане в НСХУ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

Българската стопанска камара представя следното становище по цитираните проекти:

1. Потвърждаваме отново становището изразено при обсъждането в НСХУ на 21.03.2019 г., че служителите на АСП нямат необходимото медицинско образование и компетентност да изпълняват функциите по чл. 15, ал. 5 на проекта на Правилник, доразвити в първата част на Методиката за индивидуална оценка, а именно да изготвят „обективни констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация“. Тези задължения, произтичащи от чл. 20, ал.2, чл. 22, ал.1, т. 2 и т. 3 на ЗХУ вменяват на специализираните отдели в дирекциите "Социално подпомагане" към АСП да изследват „увреждането/здравословното състояние“, „вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане“ и „степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане“. Очевидно тези задължения влизат във функциите и компетентностите на органите за медицинска експертиза на („трудоспособността“) функционалността, вида и степента на уврежданията. Валидният международно признат, обективен и лесен за прилагане, инструмент за извършване на такава оценка е Международната класификация на човешката функционалност, здравето и уврежданията на СЗО (ICF). Този инструмент следва да бъде приложен чрез незабавни промени в законодателството регламентиращо т. нар. „експертиза на работоспособността“. Отказът от прилагане на ICF и свързаните електронни инструменти, разработени от СЗО, създава условия за субективизъм, корупция и многобройни обжалвания на решенията на АСП, касаещи оценката на увреждането, здравословното състояние, вида и степента на затрудненията във функционирането на хората с увреждания.

В тази връзка не приемаме възраженията, изложени на заседанието на НСХУ, проведено на 21.03.2019 г., че въвеждането на ICF ще изисква повече от 3-4 г., вкл. за обучение на компетентен персонал с медицинско образование. Не по-малко усилия и средства ще бъдат необходими и за обучението на администрацията на АСП. Това разбира се не гарантира преодоляване на очакваните негативни резултати, вкл. икономическо деактивиране на големи групи от ХУ с потенциал и мотивация за трудова интеграция и активно участие на пазара на труда, възможности за корупция и обжалване на решенията.

2. Категорично възразяваме срещу вменените нови задължения на работодателите по чл. 22, ал. 2, т. 1-3, ал. 6 и чл. 41, ал. 1 на проекта на правилник за предоставяне на информация за „средносписъчен брой на персонала за предходната календарна година, „брой на определените работни места, за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ“, „брой на заетите работни места за изпълнение на квотата“, „поименна справка за работещите по трудово правоотношение лица/хора с трайни увреждания„ и др. Тази информация и понастоящем е налична в компетентните държавни органи, подържа се в електронен вид и/или може да бъде получена чрез допълнителна обработка на данни от уведомленията за сключени трудови договори по Наредба 5 от 2003 г. на МТСП, декларация, обр. 1 по Наредба 8 от 2005 г. на МФ, и издадените решения на ТЕЛК. Отбелязваме също, че Закона за електронното управление вменява съответни задължения на държавните органи за осъществяване на т. нар. междурегистров обмен на данни. Чл. 2 на ЗЕУ въвежда принципа на еднократно събиране и създаване на данни, и постановява, че „Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.“.

3. Подкрепяме въведения праг за стоки и услуги, доставяни от специализирани предприятия на ХУ, от ХУ и от и от социални предприятия клас А, за периода на неизпълнение на квотата за наемане на ХУ. Това е официално предложение на БСК от преди повече от десет години, касаещо задълженията за т. нар. трудоустрояване, регламентирани в КТ. Отхвърляйки отправените предложения на заседанието на НСХУ за трикратно увеличаване на този размер, отбелязваме, че понастоящем в специализираните предприятия за ХУ са заети неповече от 2-3 х. д, в сравнение с над 55 х. д в периода преди 1990 г., което силно ограничава възможностите за прилагане на тази алтернативна мярка.

4. Независимо от разширения обем от 40 стр., предварителната оценка на въздействие на проекта на правилник е непълна, повърхностна и бедна от към идентифицирани въздействия, оценени разходи и ползи за заинтересованите страни. В тази връзка предлагаме да бъде изготвена нова детайлизирана ОВ, като бъдат идентифицирани конкретните въздействия за всички заинтересовани страни, вкл. работодателите, и изготвени количествени и стойностни оценки на потенциална численост на основните целеви групи, предоставяните услуги и помощи, необходимите бюджетни средства и оценените ползи и разходи.

5. Доколкото засяга „трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище“, проектът на правилник следва да бъде внесен за обсъждане в НСТС в съответствие с чл. 3 и чл. 3а на КТ.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК