ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКОТО СЪСТОЯНИЕ, ОБСЪДЕНИ В НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ПО ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА КЪМ МС НА 03.10.2019 Г.

СТАНОВИЩЕ

Относно мерките за подобряване на демографското състояние, обсъдени в Националния съвет по демографска политика към МС на 03.10.2019 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ, 

В допълнение към изразените позиции на проведеното заседание на Националния съвет по демографска политика, с настоящото представям следните конкретни бележки и предложения: 

1. Предложените мерки следва да бъдат дискутирани в по-широк план с участие на експерти от компетентните държавни органи, вкл. в контекста на изготвения проект на визия и цели на Националната програма за развитие до 2030 г., и обвързване с постигнатите резултати, изводи и препоръки за приложими политики от проведеното изследване на БАН, възложено от МС. 

2. Изразяваме принципна подкрепа за подхода заложен в мерките за промени в еднократните обезщетения и данъчни облекчения за раждане на деца (Мярка №1 и №3), доколкото, както е посочено в обосновките, подобни решения дават осезаем в държави със сходна демографска ситуация и проблеми (Унгария, Русия и др.). Същевременно, разчетеният нетен ефект върху доходите оценяваме като незначителен, особено от прилагане на данъчното облекчение за деца от 1200 лв, приспадано от годишната данъчна основа по ЗДДФЛ, с което нетният разполагаем годишен доход би нараснал със 120 лв. за едно семейство. 

3. Мярка №4 за данъчно облекчение на ипотечните заеми на млади семейства следва да се разгледа по-обхватно, с оглед провеждане на устойчива политика на увеличаване на разполагаемия доход на семействата и тяхната подкрепа при издръжката и отглеждане на деца. Предвидената подкрепа в настоящата редакция от 2000 лева при раждане на второ дете, 5000 при трето и по 2000 при всяко следващо не постига съществено облекчаване на жилищните заеми за млади семейства. При средна месечна вноска по жилищни кредити между 600 и 700 лева и най-често срещан срок на кредита между 20 и 25 години, предложените размери няма да окажат решаващо влияние върху решението за покупка на жилище от младите семейства с деца и разрешаване на проблемите със семейното планиране. 

В допълнение, могат да бъдат обсъдени и данъчни облекчения за млади семействата с деца, които ползват единствено жилище за семейството под наем, напр., възможност за приспадане на част от разходите за наем от общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Подобна възможност може да се предвиди и по отношение на разходи за такси в детски градини, полуинтернатни групи (занималня) и др. 

4. Изразяваме принципна подкрепа за мерки №5 и №7 за безплатни детски градини и целодневно предучилищно образование, като бъде отчетена необходимостта от допълнително финансиране на дейности по усвояване на официалния език в Р България, многоетапно оценяване и атестация с цел предотвратяване и ограничаване на ранното отпадане от училищното образование. Към детските градини и училища следва да бъдат разкрити допълнителни образователни и квалификационни курсове за майки с незавършено начално и средно образование и без професионална квалификация и обвързване на получаваните помощи с тяхното участие. 

5. Необходимо е интегриране на мярка №6 в общ пакет за реформи в здравеопазването чрез промени в структурата, въвеждане на нови регулаторни механизми за управление на публичния ресурс от НЗОК, иновативна организация, управление и финансиране и надграждане с допълнителни фондове, ефективно електронно управление, информационни ресурси, индивидуално електронно здравно досие и други мерки, при отчитане на последните предложения на БСК и Сдружението на общинските болници в България за необходимите мерки за реформиране на здравеопазването[1]. 

6. Мярка №8 за предоставяне на заеми и стипендии на студенти във ВУ следва да бъде обсъдена във връзка с приемането на проекта на ЗИД на Закона за висшето образование, внесен в 44-то Народно събрание, в който са предвидени сходен ред и условия за нейната реализация. В тази връзка, предлагаме да бъдат взети предвид и други необходими промени, в съответствие с отправените предложения на БСК за промени във висшето образование.[2]

Допълнително следва да се оцени очакваното въздействие върху бюджета на всички предложени мерки и предвиди компенсиращо намаление на неефективни разходи, оптимизиране на дублиращи се структури, възнаграждения и заетост в отделни звена на държавната администрация с оглед съхраняване на общата данъчно-осигурителна тежест.

Макар и не в приоритетен ред, поставяме отново някои нерешени проблеми и предложения на БСК, които считаме, че могат да имат значителен ефект върху демографското състояние и перспективи и които зависят пряко от решенията, правомощията и действията на изпълнителната и законодателна власти, вкл.: 

• липса на своевременни действия за интегриране на съществуващите електронни регистри, публикуване на агрегирана информация и данни и използване за различни функционалности и приложения, вкл. на сключените трудови договори, осигурените лица, на електронния и образователен профил на българските граждани, на т. нар. електронно здравно досие, а в по-широк план за ускорено въвеждане на ефективно електронно правителство и управление;
• липса на действащ механизъм и отговорни институции за изготвяне на дългосрочни макроикономически прогнози и тяхното отразяване в националните стратегически документи. Действащата национална транспортна стратегия до 2030 г., национална енергийна стратегия до 2020, както и проектът на Интегриран план климат – енергетика до 2027 г. са изготвени върху прогнози на Атинския технически университет /т.н. модел PRIMES/ за средногодишен ръст на българската икономика от 1,5 до 0,6 %;
• липсата на национална законова рамка за стратегическото планиране, вкл. отговорни институции, брой и наименования на националните стратегически документи, наблюдаващи /консултативни/ съвети и др.;
• липса на яснота по отношение на наложителните промени в административно териториалното устройство и деление в страната. Например, наличието на общини с население под 5000 души прави невъзможно развитието и „привързването“ на политиките в образованието, здравеопазването, транспортната свързаност, осигуряване на основни публични услуги към идентифицираните центрове за растеж с ясни демографски перспективи и развитието на необходимия административен капацитет на местно ниво;
• необходимост от децентрализация на публичните финанси в отговор на многобройните функции вменени в отговорност на общините, за които липсват съответни правомощия и финансиране;
• липсата на каквито и да стъпки от страна на правоприлагащите органи и общините за налагане на режима на адресна регистрация през последните 30 г., в резултат на което липсва персонализирана и агрегирана информация, и данни за прилагане на политиките и функциите на общинско ниво, обвързани с нуждите на живущите по настоящ адрес;
• повишаване ефективността на публичните институции и разходи, вкл. законова регламентация на кодификацията на областите на политики във връзка програмното бюджетиране ориентирано към резултати, изпълнението на проекти финансирани от многогодишната финансова рамка на ЕС, изпълнение на националната програма за развитие и др. 

Допълнително и при необходимост ще представим пълен списък с връзки към Интернет страницата на БСК на становища и предложения с позитивен ефект върху демографската ситуация в страната, изпратени на компетентните държавни органи през последните години, по повечето от които няма отправени основателни възражения и отбелязан напредък.

С УВАЖЕНИЕ,

Димитър Бранков

Зам.-председател,
Член на НСДП към МС

_______________

[1] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/25992

[2] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/25988/