ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ВИЗИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ „БЪЛГАРИЯ 2030“

ОТНОСНО: Проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие „България 2030“, публикуван за обществено консултиране

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,

С настоящото представяме становище и предложения на БСК във връзка с обсъждането на „Проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие „България 2030“ в Икономическия и социален съвет, Националния съвет за тристранно сътрудничество и обявената процедура за обществено консултиране.

Общ подход, визия и основен макроикономически сценарий

1. Проектът игнорира изцяло бележките и предложенията на БСК към анализа, предшестващ разработването на Националната програма за развитие „България 2030“ /НПР/[1], както и позиции и становища, изразени от представителни организации на други заинтересовани страни. Подчертаваме отново, че цитираният анализ очертава достатъчно ясна и обективна картина за критичното състояние, в което се намират редица основни сектори на икономиката и социалната сфера, като бяха реферирани авторитетни международни класации и източници на информация. Това налага приемане на значително по-амбициозен и, същевременно - реалистичен подход и цели за постигане на радикален обрат в основните области на политики, протичащите негативни тенденции и възпроизвеждащи се структурни дисбаланси спрямо представения в проекта на НПР 2030.
2. Предлагаме да бъде включен кратък уводен текст - резюме и акценти в табличен вид, обобщаващи ключово значимите целеви индикатори за развитието на основни икономически, социални и демографски процеси и тенденции до 2030 г., вкл. реален средногодишен ръст на БВП, БВП на жител по ППС, и преди всичко - равнище на БВП на жител по ППС за България спрямо ЕС-27 (28) - критично значим синтетичен индикатор за степен и скорост на икономическа и социална конвергенция, дял на инвестициите в БВП, вкл. ПЧИ, които са основен двигател на растежа, иновациите, технологичното и продуктово обновяване и увеличаване на дела на секторите с висока добавена стойност.

Визията предвижда постигане на „висок жизнен стандарт и конкурентоспособна икономика“ през 2030 г. На това според нас отговоря минимално ниво от поне 75% БВП на жител по ППС спрямо средното за ЕС. Евентуалното поставяне на такава амбициозна цел при сегашно равнище от около 51% (2018 г.), и изходно равнище от около 37% през 2005 г., преди присъединяване на България към ЕС (Румъния, съответно - 35% и 65%) предполага коренна промяна на приетия пасивен подход, вкл. актуализация на редица секторни документи с хоризонт до 2030 г.

3. В тази връзка, отбелязваме отново, че редица действащи и разработвани през т. г. ключово значими национални и секторни стратегически документи са базирани върху дългосрочни прогнози, разработени извън България. Например, прогнозите на т. нар. модел PRIMES на Атинския технически университет са възприети като ключови входящи параметри при изготвяне на действащите Национална енергийна стратегия от 2011 г. и Национална транспортна стратегия до 2030 г., както и за прогнозиране на енергопотреблението, енергийната интензивност и други критични параметри на проекта на Интегриран национален план климат-енергетика до 2030 г. Същевременно, Министерството на финансите продължава да използва дългосрочни прогнози и допускания, напр., в т. нар. Конвергентна програма 2018-2021 г. и Доклада за стареенето, 2018 на ЕК (The 2018 Ageing Report. Economic & Budgetary Projections for the 28 EU Member States 2016-2070), които на практика преповтарят заложените пасивни макроикономически сценарии на изключително нисък средногодишен реален темп на ръст на БВП от около 1,5-1,6% до 2030 г.

Преповтарянето на този макроикономически подход в НПР-2030 и неговото прокарване в свързаните хоризонтални и секторни политики обрича страната на застой и невъзможност да достигне дори настоящото ниво на конвергенция на Румъния по БВП на жител по ППС от 65% спрямо ЕС-28 - 100% до 2030 г.

Стратегически цели, оси на развитие, приоритети, целеви индикатори

4. Предложените три стратегически цели по отношение на технологична трансформация, демографски подем и намаляване на неравенствата имат своето основание като крайни резултати, които да бъдат постигнати в края на периода. В същото време, включените целеви индикатори и стойности не рамкират в пълна степен очакваните промени и бъдещо целево състояние на икономиката и обществото, а част от тях възпроизвеждат сегашните негативни демографски тенденции (напр., коефициент на естествен пръст -0,5 при сегашна стойност от -6,6).
5. Предложената рамка на петте оси на развитие е като цяло приемлива, но може да се обмисли свеждането им до четири, като последните две бъдат обединени. Постигането на напредък по тях зависи в значителна степен от успеха на визираната технологична (също продуктова и енергийна) трансформация, транспортна свързаност и т. нар. екологично или „зелено“ развитие (трансформация).

Наименованието на втората ос съдържа ненужно повторение, доколкото определението за устойчиво развитие на официални документи на ООН включва екологични, икономически и социални аспекти. В тази връзка, следва да се обмисли съкращаваното на броя на приоритети от сегашните 13 на не повече от 7-8, при включване на допълнителни целеви индикатори. Това ще позволи на следващия етап да бъде осигурена опростена и адекватна на нуждите на ускореното развитие индикативна финансова рамка (бюджетни и други публични средства, финансиране от ЕС, ПЧП, частни, в т.ч. чужди инвестиции), и най-вече - ефективен контрол над изпълнението, резултатността и фокусиране върху проекти, подкрепящи ускорения и качествен растеж, и регионалната кохезия.

6. Документът изцяло елиминира сектор енергетика, независимо че към настоящия момент тече изготвянето и одобряването на финалния проект на Интегриран план климат-енергетика до 2030 г. В тази връзка, следва да бъде рамкирана ясно визията, приоритетите и индикативните цели за осъществяване на справедлив и амбициозен енергиен преход, даващ отговор на предизвикателствата, свързани с предстоящото извеждане на мощности на големи горивни инсталации в Маришкия басейн.
7. В приоритет 8 „Цифрова свързаност“ в значителна степен е пренебрегнат аспектът за завършване изграждането на електронно правителство, което е свързано и с приоритет 9 „Местно развитие“, във връзка с развитието на електронна община, от гледна точка на предоставяне на електронни услуги на бизнеса и гражданите. Според „Доклада за състоянието на администрацията през 2018 г.“, приет с Решение №273/20.05.2019 г. на Министерския съвет, 79,32% от администрациите нямат административна информационна система за комплексно административно обслужване[2], т.е. независимо от степента на осигуреност на достъп до интернет (широколентов или друг) броят, количеството и качеството на услугите, получавани от бизнеса и гражданите от институциите през интернет-канали, вкл. с възможност за електронно заплащане, е ограничен.
8. По отношение на предложения приоритет 12 „Здраве и спорт“ е необходимо целеполагане не само за осигуряване на „достъп за всички до качествени здравни услуги“, но радикално преосмисляне на цялостната организация и управлението на здравеопазването в България за изчистване на натрупаните дисбаланси. Като пример може да се посочи, че 80% от бюджета на Здравната каса се изразходва за болнична помощ (50%) и лекарства (30%), и едва 11% се използват за извънболнична помощ, профилактика и превантивно лечение. Т.е. текущата система на здравеопазване е концентрирана към лекуване на населението последващо, без да се полагат достатъчно грижи за профилактика и предварително обслужване.
9. В отделно приложение или в самите таблици следва да бъдат представени размерността (дименсията) на включените индикатори и съответните източници (връзки в Интернет) с оглед оценка на техните методологични основания, пригодност и релевантност.
10. Следва да бъдат преразгледани изцяло употребата, заложените целеви стойности и посочена актуални стойности, отразяващи текущото състояние за част от включените индикатори, вкл.:

10.1. Актуализиране на дела на учащите с ниско представяне по PISA (стр. 11) спрямо наличните данни в МОН (47% за 2017 г. вместо посочените 40,5%), в съответствие с аргументите, изнесени по време на дебата в ИСС;

10.2. Заложеното рециклиране на битови отпадъци от 55% (стр. 19) оценяваме като неамбициозна, но същевременно проблематична за достигане цел от гл. т. на избора на методи за оползотворяване (изгаряне), както в гр. София, така и във връзка с декларираните намерения при предварителните обсъждания на рамката на бъдещите регионални планове за развитие, в контекста на МФР 2021-2027, досегашните масираните инвестиции в съоръжения за депониране, забавеното внедряване на информационната система за управление на отпадъците, както и сегашното състояние и правна рамка на дейностите по отпадъците.

10.3. Следва да се преразгледа изцяло целеполагането в рамките на приоритет №5 „Чист въздух и биоразнообразие“ от Ос №2 „Зелена и устойчива България“ (стр. 21). От целевите индикатори следва категорично да бъде изключен т. нар. „екологичен отпечатък на Световната мрежа за екологичен отпечатък“ (Global environmental footprint network). Зад него стои авторска концепция, чиято спорна методология е критикувана многократно, вкл. от авторитетни държавни агенции на Великобритания[3], в проучвания на Европейския парламент, на Европейската комисия и от водещи анализатори[4]. Констатираните редица пропуски и ограничения в обхвата, непрозрачни източници на данни и ненадеждни допускания (условности) дават основание на Европейската комисия да изключи екологичния отпечатък на Световната мрежа за екологичен отпечатък от по-нататъшната работа за развитие на продуктови стандарти и регулации.[5] Още по-важно е, че този индикатор практически няма пряка връзка с подобряване качеството на въздуха и биоразнообразието, доколкото отразява само и преди всичко промените в емисиите на въглероден диоксид и свързаната поглъщателна способност на океаните и сушата.

10.4. Изключително неамбициозни са заложените целеви стойности на индикаторите за устойчиво селско стопанство през 2030 г. (стр. 23). Те следва да бъдат изцяло преразгледани и обосновани, вкл. целевото повишаване на производителността само с 16%, както и намаляването на дела на експорта в стокообмена на аграрния сектор от около 70% на 62%.

10.5. Индикаторът за продължителност на живота в добро здраве (стр. 43), по който България понастоящем изпреварва средното равнище в ЕС (?), е изцяло непригоден за проследяване на напредъка в подобряване на здравните характеристики на населението, доколкото отразява късното откриване на водещи заболявания сред възрастното население и ниския обхват на проведените задължителни профилактични прегледи и изследвания. В тази връзка, следва да се подчертае, че България заема незавидна позиция по повечето основни здравни показатели, спрямо останалите държави-членки на ЕС, вкл. по продължителност на живота от 74,6 г. (второ най-ниско равнище и почти 6 г. под средното в ЕС), а смъртността е най-високата в ЕС, като над 80% е причинена от сърдечно-съдови заболявания или новообразувания, вкл. такива, предотвратими с навременни медицински интервенции.

В заключение, предлагаме да бъдат преформулирани общият подход и визия, както и да бъде включен основен макроикономически сценарий, водещи подходи, направления и пробиви за осъществяване на радикален обрат към висока конкурентоспособност и растеж, структурни реформи, промени в законодателството, ефективни институции и правоприлагане.

Проектът на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие „България 2030“ в неговата завършена и пълна версия следва да бъде консултиран отново с експертната общност и представителните организации на заинтересованите страни, като бъде осигурено достатъчно време за обсъждане, актуализиране за отразяване на целесъобразните бележи и предложения, и впоследствие внесен за обсъждане в Народното събрание.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

_____________________

[1] Становище на БСК по анализа на социално-икономическото развитие след присъединяването към ЕС, и Национална програма за развитие „България 2030“, м. май 2019 г. https://www.bia-bg.com/standpoint/view/25654/

[2] Административна информационна система е система, която осигурява поддържането и обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител при предоставянето на административни услуги и изпълнение на административни процедури. Основни функции на системата са:

• заявяване на административна услуга, чрез попълване на заявление, подписано с електронен подпис;
• заплащане на услугите по електронен път чрез виртуален POS терминал или сайт за електронно разплащане;
• проследяване статуса на административната услуга;
• подаване на допълнителни документи към заявлението за административна услуга;
• достъп до официалния раздел на преписката и документите, класирани в него.

[3] A review of recent developments in, and the practical use of, ecological footprinting methodologies A research report completed for the Department for Environment, Food and Rural Affairs by Risk & Policy Analysts Ltd. DEFRA. 2007.

[4] Ecological footprinting. Final Study. European Parliament. Directorate A Division Industry, Research and Energy.2001, стр. 27, 39-40;Analysis of Existing Environmental Footprint Methodologies for Products and Organizations: Recommendations, Rationale, and Alignment. EC/JCR. 2011; Joumard R., Gudmundsson H. (Editors) et al. 2010. стр. 239, 240-243 и др.

[5] Environmental Footprint Pilot Guidance document, - Guidance for the implementation of the EU Product Environmental Footprint (PEF) during the Environmental Footprint (EF) pilot phase, version 5.2. ЕС. February 2016.