ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА СТРАТЕГИЯ ПО ЗАЕТОСТТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2021-2030

ОТНОСНО: Проект на Стратегия по заетостта на Република България 2021-2030

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

Проектът на Стратегия по заетостта 2021 – 2030 г. е балансиран и отчита в голяма степен множеството интереси на различните заинтересовани страни. Необходимо е да се обърне по-сериозно внимание и на следните принципни въпроси:

1. В свои становища БСК многократно е обръщала внимание, че приетите национални стратегически документи до 2030 г. (Национална програма за развитие "България 2030", Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г. и мн.др.) се разминават трикратно в основните прогнози за реален ср. год. темп на ръст на БВП до 2030 г. - от 1,2% до над 4-5%. Тези основни дефекти и различия в стратегическото програмиране имат императивно и пряко въздействие върху надеждността на свързаните допускания за развитието на основните демографски и социални характеристики на заетостта (численост на населението, нетна външна миграция, брой заети/наети лица, структура на заетостта по вид, в секторен и регионален обхват и др.), съответно – върху изходната основа, върху която се изгражда целеполагането в проекта на стратегия. В тази връзка, проектът на стратегия за заетостта до 2030 г. следва ясно да посочи изходната и прогнозната макроикономическа и демографска рамка, върху която са формулирани и обосновани съответните цели и политики.
2. Следва по-ясно да се отчете тенденцията за свиване на активната работна сила (поради миграция, застаряване и т.н.) от ефекта, свързан с изпълнение на мерките, предвидени в проекта на Стратегия, когато планира приноса на мерките, насочени към постигане на висока заетост. Според нас, следва да се разгледат два алтернативни сценария: Какво би се получило, ако заетостта се постига само на база на естествени процеси, водещи до свиване на активната работна сила в условията на поддържане и растеж на БВП, и с колко би се увеличил резултата при приемане и изпълнение на настоящия проект на Стратегия?
3. Проектът на стратегия трябва да се обвърже в по-голяма степен със стратегическите документи в областта на образованието. В момента най-същественият проблем на пазара на труда, дори и в условията на пандемия, е недостатъчното ниво на образование и квалификация на активната работна сила. Образователната подготовка и квалификация като структура не отговарят на секторната и на регионалната структура на икономиката ни. В проекта на Стратегия трябва да се обърне внимание на реалистичността на очакванията именно за повишаване на образователното ниво на активната работна сила.
4. Необходимо е да се обърне по-сериозно внимание на дигитализацията на публичните услуги в сферата на заетостта и разширяването им с нови.
5. Необходимо е да се извърши анализ за:

5.1.  определяне началото на трудоспособната възраст от 15 или 16-годишна възраст. Темата вече е предмет на обсъждания. За статистически цели за определяне на възрастови коефициенти на възрастова зависимост националната статистика отчита 15-годишна възраст, докато минималната възраст за постъпване на работа съгласно чл. 301, ал. 1 от Кодекса на труда е 16 години. По изключение и със специално разрешение от инспекцията по труда е възможно наемането на лица, ненавършили 16 години.

5.2.  развитието на секторните фондове за финансиране на професионални обучения.

6. Належащо е да се предложат мерки за засилен контрол върху училищната система за посещаване на училище от лицата до 16-годишна възраст.
7. Тезата за по-ниските от средноевропейските равнища на заетите в държавното управление, съответно - „необходимостта“ от сближаването към икономически развитите държави-членки на ЕС да засили ролята на този сектор и да се увеличи броят на заетите в него (стр. 19) e спорна и съмнителна по отношения на своите основания. В тази връзка, следва да бъде отчетен очакваният напредък в реализирането на Е-управление, спазването на ограниченията, декларирани в официални документи за реформи в публичната администрация. Например, според анализа на т. нар. „Административен борд“, никоя администрация не следва да може да увеличи числеността на персонала над нивата от 30 май 2012 г.
8. Напълно подкрепяме предложението да бъде включена в значително по-голяма степен формата „обучение чрез работа“. Важна е и информационната политика на всички участници в процеса, като от особена важност е участието на работодателите, които търсят квалифицирани работници и служители. Като потенциален ресурс трябва да бъдат разглеждани хората от уязвимите групи и уязвимите малцинствени групи, дълготрайно безработните лица.
9. Намираме за полезно да бъдат приложени в анекс в табличен вид отчетните (2013-2019/2020) и прогнозни данни (2021-2030), както следва:

- за ръст на БВП в номинално и реално изражение като бъде реферирана методологията на съответните прогнози, напр. за прогнозен потенциален БВП и принос на отделните фактори в т. ч. – принос на труда (заетост), инвестиции и факторна производителност до 2030 г.;

- балансова обвръзка на общата численост на населението (раждания, умирания, нетна външна миграция), икономически активни и неактивни лица (по основни групи), заети и наети (осигурени по трудови отношения) лица, вкл. по основни възрастови групи и образователно равнище, основни икономически сектори и шестте статистически района. В тази връзка могат да бъдат използвани наличните възможности за интеграция на данни, на данните от регистрите на сключените трудови договори по чл. 62 на КТ и осигурените лица, вкл. до ниво населено място след включване на съответен идентификатор за код по Класификатора на НСИ (ЕКАТТЕ).

Резултатите от (алтернативните) актуализирани прогнози за заетостта до 2030 г., реферирани на стр. 18 следва да бъдат представени в резюмиран вид като приложение към Стратегията или включена препратка към публично достъпни прогнозни данни и методология. 

В допълнение, представяме и следните коментари по конкретни текстове:

На стр.9 (р.I, т.1 „Макроикономическо развитие“):

„Повишаването на конкурентоспособността на икономиката в периода 2013-2018 г. беше потвърдено и от развитията в сектора на промишлеността, който е пряко изложен на конкурентен натиск на международните пазари. За това свидетелстваше установената тенденция на по-висок растеж на производителността на труда в преработващата промишленост в България в сравнение с ЕС 28 и новите страни-членки за разглеждания период (3.7% в България спрямо 1.8% за ЕС 28 и 3% за новите страни-членки).“

Създава се погрешно внушение, че българската икономика е увеличила своята конкурентоспособност (без високата държавна подкрепа, която е налична в останалите държави-членки на ЕС) в периода 2013-2018 г.

Данните от ЕUROSTAT по индикатора „„Номинална производителност на труда на заето лице (ESA 2010) („Nominal labour productivity per person employed (ESA 2010)“ показват следното[1]):

• За България през 2013 г. той е бил 43.0 и е нараснал през 2018г. на 47.5;
• За Румъния през 2013 г. той е бил 56.3 и е нараснал през 2018г. на 68.5;

Тоест, повишението на производителността за България е с 4.5, повишението на производителността за Румъния е с 12.2, като разликата между България и Румъния в производителността през 2013 г. е била 13.3, а през 2018 г. е нараснала на 21.

Разликата в производителността на труда между България и Румъния през разгледания период (2013-2018 г.) почти се е удвоила, а производителността на труда в икономиката на Хърватия е по-висока дори и от тази на Румъния.

Същият анализ може да се направи, ако използваме индикатора „Реален БВП на човек от населението“ („Real GDP per capita“).

Предлагаме при анализа на макроикономическото развитие да се отчетат:

Първо, наличието на „бета-конвергенция“, според която е нормално българската икономика, тръгваща със закъснение от по-ниски изходни нива, да расте с по-бързи темпове от средното за ЕС-28. Именно това обяснява и растежа от 3.7% за българската икономика спрямо 3% за новите страни-членки (България е на последна позиция по номинален БВП на човек от населението в ЕС) и тръгва от най-ниска изходна позиция дори и спрямо новите страни-членки;

Второ, да се отчете, че растеж от 3.7% в България спрямо 1.8% за ЕС-28 не е достатъчен, защото основата, спрямо която се измерва растежът при останалите държави, включени в ЕС-28, е много по-голяма и този темп на растеж за България не е достатъчен, за да ги достигнем;

Трето, да се обърне внимание на възможностите на държавата да стимулира този растеж не само чрез образование, квалификация и преквалификация на работната сила, но и чрез подобряване на инвестиционната среда с оглед по-добрата факторна обезпеченост, която е пряко свързана с производителността на работната сила.

Добре е всички тези елементи да се обмислят и текстът за макроикономическото развитие да се редактира.

В раздел 3 „Дейности за постигане на целите и изпълнение на приоритетите“

Изключително точно е изведен проблемът, отнасящ се до най-съществените дисбаланси на пазара на труда. Те са тясно свързани с нарастващото несъответствие
между търсенето и предлагането на работна сила със специфични умения. В средносрочен и дългосрочен план се очаква потенциален излишък от нискоквалифицирани работници и недостиг на средно и висококвалифицирани работници. В тази връзка, Българска стопанска камара предлага да се прилага значително по-строг контрол с цел посещаване на училище от лицата до 16-годишна възраст, както е заложено в нормативната уредба. Оказва се, че значителна част от безработните лица без обра-зование и квалификация не са преминали курсове за ограмотяване, което води до пълна невъзможност да бъдат квалифицирани дори за най-ниската степен на професионална квалификация. Тези лица остават напълно изключени от пазара на труда.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

[1] Източник: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tec00116/default/table?lang=en