ОТНОСНО ПРОЕКТОБЮДЖЕТИТЕ НА РБ, ДОО И НЗОК, ВНЕСЕНИ В НС

ОТНОСНО: Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., № 47-202-01-6, внесен от МС на 01.02.22 г., Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 47-202-01-7, внесен от МС на 01.02.22 г. и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, № 47-202-01-8, внесен от МС на 02.02.22 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Предвид предстоящото обсъждане и гласуване на първо четене на посочените по-горе законопроекти, представяме на вниманието Ви позицията на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК). След обсъжданията в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество запазваме основните виждания, изразени вече в рамките на тристранния диалог, в който Камарата участва, в качеството си на представителна на национално равнище организация на работодателите.

I. Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.

Представеният проект на бюджет възпроизвежда логиката на бюджета на ДОО от последните години. Българската стопанска камара подкрепя политиката за увеличение на пенсиите, при строго спазване на принципа за отчитане на осигурителния принос на лицата. Заедно с това, не подкрепя провежданата политика за смесване на осигурителните принципи и тези на социалното подпомагане (т.нар. ковид добавки). Продължава да се нарушава принципът осигурителните плащания да се базират на осигурителния принос на всяко осигурено лице. За сметка на това, колкото по нискоквалифицирано е едно лице и колкото по-малко е допринасяло към осигурителните фондове, толкова по-облагодетелствано е то.

БСК се въздържа от подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., доколкото:

1. Размерът на МРЗ и неговото увеличение (от 650 на 710 лв. от 1 април 2022 г.) нито е аргументиран, нито е обсъждан със социалните партньори. Продължава практиката за административно увеличение на МРЗ без представяне на показателите, които са използвани за формиране на този размер, и без оценка на въздействието.

2. С предлагания проект на бюджет продължават да се „наказват“ лицата с високи доходи, които са инвестирали време и средства, за да се квалифицират и да престират труд с висока довабена стойност, за който получават по-високо възнаграждение.

От една страна, се увеличава размерът на максималния осигурителен доход (МОД) от 3000 на 3400 лв., което представлява ръст над 13.3%. На практика, при равни други условия, се намалява разполагаемият доход за тези група лица. Процентът на увеличение на МОД отново не е аргументиран. Неясен е фискалният ефект от това увеличение, като същевременно се очаква намаление на приходите от данък от доходите върху физическите лица в размер на 7 млн. лева.

Допълнително недоумение буди увеличаването на този показател, без да се отчита взаимовръзката му с останалите параметри на осигурителната система, при обявени анонси за анализ на пенсионната система и разработването на Стратегия за доходите.

3. Заедно с увеличението на МОД, се запазва се таванът на пенсиите в размер на 1500 лв., което допълнително намалява стимулите на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи.

4. Първоначалното предложение за увеличаване на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица бе от 12.00 на 15.00 лв. без мотиви и разчети как е достигнато до тази сума. Същевременно, се предвиждаше запазване на размера на максималния дневен размер на обезщетението (74.29 лв.). След обсъжданията в рамките на НСТС тези параметри бяха променени, съответно – на 18 лв. (минимален размер) и 85,71 лв. (максимален). Независимо от демонстрираната добра воля от страна на Министъра на финансите за отсраняване на несъответствието между приноса и получаваното обезщетение, с увеличаване на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лв. предложената сума отново не достига до 60 на сто от размера на внесените осигуровки (3000*60%)/21=85,71 лв., докато при увеличение на 3400 лв., сумата би следвало да се определи на 97.14 лв. (3400*60%)/21).

С прилагането на този таван всички работещи, които са се осигурявали върху максимален осигурителен доход, нямат възможност да получат обезщетение за безработица в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца. Отново работещите, осигуряващи се на максимален осигурителен доход, са поставени в неравноспоставено положение спрямо всички останали.

Предлагаме да се преосмисли фиксирането на суми в абсолютна стойност и размерът на обезщетенията да бъде обвързан с максималния осигурителен доход.

5. Увеличава се размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г. Мнението ни е, че с подобни мерки се реализират грешни политики. Вместо да бъдат осигурени достатъчно места в детски градини и ясли, майките (които най-често ползват този вид отпуск) се задържат извън пазара на труда, като по този начин губят квалификация и трудови навици. Подобни дълги прекъсвания на трудовия живот на жените неминуемо се отразяват и на равнището на заплащането им, а в последствие и при ползване на пенсионни права. В България все още голям дял от грижите, свързани с нужди на членове на семейството, се поемат от жените и това ги поставя в неблагоприятно положение, в сравнение с мъжете. Ето защо, макар и на пръв поглед да изглежда правилна, БСК запазва негативна оценка на подобни мерки. Държавата следва да създава условия за подпомагане на родителите за отглеждане на малки деца, като само една част от тях са свързани с обезщетения. Действително, чл. 164, ал. 5 на КТ предвижда, че когато след изтичане на отпуска за бременност и раждане (по чл. 163 КТ), не се ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или неговото ползване се прекъсне, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване. Тази правна възможност се посочва като аргумент в защита на високия размер на обезщетението на отглеждане на дете през втората година и се сочи като стимул за завръщането им на работа. Тази правна възможност, обаче, не дава решение на въпроса кой всъщност ще се грижи за детето, докато родителите му работят.

6. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал.5 от КСО – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността - от ДОО. Изплащането на първите 3 дни от временната неработоспособност е един от проблемите, непрекъснато изтъквани от работодатели от различни сектори, тъй като продължава практиката болничен лист да се използва вместо отпуск, в период около официални празници, летния сезон или сезона за сеитба и беритба на различни селскостопански култури. Отново напомняме, че тази временна мярка се превърна в трайна и допълнително натоварва работодателите, особено в ковид пандемия, в който служители непрекъснато биват карантинирани.

7. Въпреки очакванията за промени в ТЕЛК и оценка на работоспособността, не откриваме реформи, насочени към ограничаване обхвата на лицата, имащи право да получават инвалидни пенсии – проблем, за който работодателските организации алармират от години, но реални действия на този етап не са предприети.

8. Не разбираме защо в доклада на НОИ при определяне на средния размер на пенсиите са посочени суми с и без ковид добавка. Обръщаме внимание, че ковид добавката не е пенсионно плащане. Подобни сравнения само създават объркване у правоимащите лица, както и очакване за неотменяемост с времето. Така, проблемът с размера, създаден от предходното Народно събрание, да се изплащат суми, представляващи социално подпомагане по своя характер, заедно с пенсиите (осигурителни плащания), допълнително се задълбочава.

II. Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Принципни коментари по провежданата политика в областта на здравеопазването:

Външните оценки за състоянието на системата на здравеопазването в България продължават да бъдат изключително тревожни. В здравния профил на България за 2021 г. се констатира, че:

• очакваната средна продължителност на живот на българите се е увеличила, но все още е най-ниската в ЕС;
• недостатъчно развитите превантивни мерки и извънболнична (или амбулаторна) помощ допринасят за слабите резултати в областта на здравеопазването;
• както предотвратимата с превенция смъртност, така и предотвратимата с добро лечение, са сред най-високите в ЕС, което свидетелства за големи възможности за подобряване на профилактиката и ефикасността на медицинската помощ;
• Липсата на данни по ключови показатели възпрепятства мониторинга на качеството на здравеопазването;
• разходите за здравеопазване са се увеличили значително, но тяхното равнище продължава да е сред най-ниските в ЕС;
• директните плащания от пациентите са най-високите в ЕС;
• по-голямата част от разходите за здравеопазване са за лекарствени продукти и болнична помощ;
• един на всеки седем българи е здравно неосигурен;
• малко ресурси са предназначени за дългосрочни грижи;
• броят на медицинските сестри и общопрактикуващите лекари в България е малък;
• системата на здравеопазване е в голяма степен ориентирана към болничната помощ

Резултати от функционирането на този модел на здравна система:

• високо равнище на смъртност, особено в условията на Ковид;
• общата очаквана продължителност на живота при раждане в България временно е намаляла с 1,5 години през 2020 г., в сравнение с 2019 г., което до голяма степен се дължи на големия брой смъртни случаи, поради пандемията от COVID-19;
• инсултът, исхемичната болест на сърцето и ракът на белите дробове са водещите причини за смърт;
• смъртността, предотвратима с добра профилактика, така и смъртността, предотвратима чрез добро лечение, е значително по-висока от тази за ЕС като цяло, в резултат слабата първична профилактика и промоция на здравето;
• преживяемостта при най-разпространените видове рак е сред най-ниските в ЕС, въпреки че разходите за лекарства за тези заболявания са значително увеличени и достигат около 10% от бюджета Касата;
• недоволни пациенти;
• липса на мотивация от медицинския персонал за повишаване на квалификацията и за качествено обслужване на пациентите;
• пандемията от COVID-19 ускори въвеждането на електронното здравеопазване в България, но все още липсват позитивни крайни резултати.

В този контекст е трудно да намерим отговор как предложеният за обсъждане проект предлага решения в посока промяна на тези констатации, както и какви резултати бихме могли да очакваме извън осигуряване на континуитет на досегашното положение.

В тази връзка, на заседанието на НСТС нправихме предложение при обсъждане на проекта за бюджет на НЗОК за следващата година да се предоставят за обсъждане и резултатите от дейността на здравната система след приключване на бюджетната година.

Конкретни коментари:

1. Общата оценка за проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2022 г. е, че той не създава условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване на населението. С този бюджет се повтаря ситуацията през 2021 г., а очакванията са да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата.

2. Липсват политики за увеличаване на ресурса и повишаване на неговата ефективност. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4.6 на сто, при средно за страните от ЕС 7-11%.

Мотиви:

• Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване не само не позволява развитие на здравната система, но е и фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ.
• Не се създават очакваните възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация.

3. Отново са заложени диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица и разходите за тяхното здравно осигуряване:

• Размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 101 лв., а тези за осигуряваните от държавата лица е около 34 лв.
• От години размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не съответства на разходите, които се правят за тях.

4. Не се предвижда значително увеличаване на дела и на размера на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 49.8%, при средни равнища е ЕС от около 30%. Въпреки декларираните намерения, относителният дял на средствата за извънболнична дейност се запазва около 13.5 % при средни равнища за ЕС от 26-28%.

5. Липсват политики и решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета на Касата, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%.

6. Не се предлагат реални механизми за намаляване на разходите за здравеопазване за сметка на лицата. Те непрекъснато разширяват своя обхват, увеличават се и са непосилни за голяма част от населението.

7. Размерът на задълженията на болниците е голям (от около 500 млн. лв.), които в голямата си част са държавни. Има реална опасност погасяването на задълженията да е за сметка на предвидените за 2022 г. средства за болнична помощ, което допълнително може да дебалансира системата.

8. Тревожно е финансовото и кадровото състояние на общинските болници, голямата част от които са пред фалит. Наложителни са политически и законодателни мерки за стабилизитане на тяхната дейност.

9. Предлагаме да се преразгледа прехвърлената и несвойствената за НЗОК дейност за закупуване на помощни средства за лицата с увреждания.

С оглед гореизложеното, БСК се въздържа от подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

III. Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022–2024 г.

Независимо от наличието на някои положителни мерки, които се предвидени, поддържаме изразените вече резерви към представения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022г. и актуализирана редносрочна бюджетна прогноза за периода 2022–2024 г.

БСК подкрепя:

• заявените приоритети за фокус върху инвестициите през 2022 и 2023 г. (вместо върху потреблението), свързан основно с очакваните средства от НПВУ и усвояване на средствата по ОП по КФП;
• продължаване действието на мерките в подкрепа на бизнеса за запаване на заетостта, в туризма и за компенсация за високите цени на електроенергията;
• предвиденото отпадане на данъка върху лихвите по депозитите, както и минимизиране на данък уикенд;
• увеличаване на максималния размер на ваучерите, които могат да се дават на служителите, както и увеличаване на тавана на квотата до 1 млрд. лв.

Същевременно, е смущаващ фактът, че в рамките на една бюджетна година в страната ще се прилагат три различни бюджета – един в периода януари – март, втори в периода април – юни и трети в оставащите 6 месеца на годината. Това създава среда на непредвидимост и несигурност за инвеститорите и бизнеса.

Избраният подход при изготвяне на държавния бюджет донякъде обяснява липсата на сериозна амбиция за провеждане на необходимите реформи и ясни индикатори и ясни цели. Очакваме да открием визията за реформи в предвижданата актуализация на бюджета в средата на годината, като заявяваме готовност за конструктивен диалог и предложения.

Коментари по допусканията за макроикономическата среда:

1. Налице е разминаване между 0.7 до 1% в допусканията на Министерството на финансите и международни организации и аганеции по отношение на растежа на БВП.

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022–2024 г. (АСБП) е записано, че макроикономическите перспективи за прогнозния период са растежът на БВП да се ускори до 4.8% през 2022 г., движен от инвестициите (стр. 11). В същото време е отчетено (стр. 37), че Европейската комисия (ЕК) прогнозира растежът на БВП на България през 2022 г. да достигне 4.1%. ЕК мотивира своята прогноза с по-голяма резервираност за нарастването на инвестициите в българската икономика за 2022 г. и умереното очакване за по-ниска инфлация в България през 2022 г., предвид различното прогнозиране на тенденциите на международните енергийни цени и отделно възнагражденията в публичния сектор.

Световната банка дава прогноза за растеж на българския БВП през 2022 г. само с 3.8%. Агенция ФИЧ прогнозира растеж на българския БВП през 2022 г. само с 3.7%.

В случай на съществено отклонение в допусканията на МФ в тази прогноза, съществува риск от знaчитeлнo нeгaтивнo влияниe въpxy бюджeтнитe пpиxoди, бюджетния дeфицит и изпълнението нa Koнcoлидиpaнaтa фиcĸaлнa пpoгpaмa.

2. Намираме за подценени и допусканията за поскъпването на суровия петрол тип „Брент“ средно с 10.2% до 78.9 щ.д. (стр.30, от средносрочната бюджетна прогноза). Отново по оценки на различни международни агенции се очаква че цените на Brent ще бъдат $90 за барел през първото тримесечие на 2022 г., $95 през второто тримесечие и $100 за барел през последните две тримесечия (Goldman Sachs).

Отклонения в прогнозата на МФ за цената на суровия петрол тип „Брент“ също може да повлияе силно върху инфлацията, потреблението (като основен движещ фактор на растежа на БВП) и, съответно – върху бюджетните приходи. По наше мнение, това изисква много по-консервативна бюджетна политика от заложената в приходната част на бюджета за 2022г.

3. Прави впечатление оптимистичната прогноза за данъчна събираемост, която при подобни на инфлационните параметри през 2021 г. надхвърли тогава реализираните приходи многократно (повече от двойно). В допълнение бихме искали да обсъдим и запазването през 2022 г. като проццент от БВП на преките чуждестранни инвестиции на същото ниво като през 2021 г., както и през 2023 и 2024 г. (стр.31 от АСБП)

4. С изключение на коментарите по кредитния рейтинг на Moody’s (стр. 65), никъде в АСБП не се извежда като приоритет присъединяването към Еврозоната.

5. Възприетият подход при изготвяне на АСБП и ЗДБ 2022 г., вкл. заложеният дефицит на начислена и касова основа за 2022 г., създава основен риск пред разполагаемото фискално пространство през 2023 и 2024 г., изпълнението на конвергентните критерии и може да заличи открилата се възможност за влизане в Еврозоната от 01.01.2024 г. и следващите години.

6. Следва да бъде преосмислено планираното увеличаване на държавния дълг като дял от БВП от около 24% през 2021 г. на над 29% през 2024 г. Опитът на други държави показва, че след надхвърляне на ниво от 30%, управлението на дълга е трудно контролируемо, поради ограничената възможност за финансиране на текущи разходи по основни функции за сметка на основните данъчноосигурителни приходи.

С оглед на гореизложеното, опасенията ни са, че всяко отклонение от допусканията на МФ за приходна част на държавния бюджет за 2022 г. може да доведе до прекомерен бюджетен дефицит, който да надхвърля 6%.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК