ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗДДС

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛАЗАРОВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА,

Във връзка с представения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност и предстоящото на 20.10.2022 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), Българската стопанска камара (БСК) изразява следното становище:

1. БСК подкрепя предложените изменения, свързани с въвеждане на разпоредби на европейското законодателство и отстраняване на несъответствия между българското и европейското законодателство.
   
   
2. Подкрепяме инициативата за въвеждане на промени в ЗДДС, свързани с привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на СЕС, и по-конкретно - разпоредби, които дават възможност да се намали данъчната основа на доставката в случай на пълно или частично неплащане, ако вземането по доставката е окончателно несъбираемо или са налице доказателства за вероятната му несъбираемост. Създаването на правна регламентация в ЗДДС на предвидената възможност в разпоредбата на чл. 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕO е предпоставка за разрешаване на редица проблемни казуси на българския бизнес по отношение на корекция на авансово внесен в бюджета ДДС за доставки, по които не е получено пълно или частично плащане от търговеца.

Оценяваме положително извършените концептуални промени в актуализирания проект на ЗИД, в сравнение с първоначално възприетия подход в текстовете, разгледани на заседанието на Комисията по бюджетна политика към НСТС на 28.09.2022 г. В същото време, новосъздадената „Глава тринадесета „а“ „Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане“ отново съдържа неясноти и прекомерни ограничения, които възпрепятстват българските предприятия да извършат корекция на данъчната основа и внесения данък в предвидените случаи.

В чл. 126а, ал.1 са предвидени пет условия, чието едновременно изпълнение би позволило на доставчик, регистрирано по закона лице, да намали данъчната основа и начисления данък по доставката, а именно:

1. издадена е фактура за доставката и са спазени изискванията на чл. 86;

2. получателят и доставчикът по доставката не са свързани лица;

3. не е извършено възмездно прехвърляне на вземането;

4. доставчикът може да докаже, че е предприел действия за събиране на вземанията по доставката;

5. доставчикът е уведомил писмено получателя, регистрирано по този закон лице че счита съответното вземане за несъбираемо на основание на ал. 2 и разполага с доказателства, че уведомлението му е било доставено до получателя.

По отношение на изискването за свързаност между лицата (т.2) следва допълнително да се уточни моментът, към който следва да е изпълнено посоченото условие - към датата на данъчното събитие, към датата на неплащането или и в двата момента. В допълнение, формалната свързаност по смисъла на ДОПК не винаги означава наличие на контрол и, оттам - влияние върху търговските отношения.

Относно изискването да не е извършено възмездно прехвърляне на вземането, подобно условие може да доведе до несправедливи последствия. Това правило следва да се прилага единствено при цесия по номинал. В останалите случаи, при които доставчикът прехвърля своето вземане със сконто, е налице хипотеза на частично неизпълнение. Считаме, че такъв доставчик следва да бъде третиран при равни условия като останалите лица с частично неплатено вземане, съответно - да има право на съответната корекция.

Условието доставчикът да е уведомил писмено получателя, че счита съответното вземане за несъбираемо и да разполага с доказателства, че уведомлението му е било доставено до получателя, често може да се окаже практически неизпълнимо. В хипотеза на неизряден длъжник често е трудно или дори невъзможно кредиторът (доставчик) да връчи на длъжника (получател) съобщение, съответно - да получи потвърждение от него.

В чл. 126а, ал.2 са посочени обстоятелствата, при настъпването на едно от които вземането по доставка се счита за несъбираемо. Текстът на т. 6 предвижда изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лева от момента, в който вземането е станало изискуемо. Остава неясно по какъв начин са определени срокът и горният праг на вземането, но във всички случаи размерът на сумата е много нисък и е далеч от стопанските реалности.

В чл. 126а, ал. 3 е посочено, че за „частично неплащане/плащане по доставка“ се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане/неплащане.“ Необходимо е допълнително прецизиране на текста. При така предложената редакция може да се направи извод, че пълният размер на данъка е включен в извършеното частично пращане. Обичайната икономическа логика предполага да се приеме, че при извършено частично плащане в него се включва пропорционалният размер на данъка.

В чл. 126б е предвиден редът за намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане. Текстът на ал. 4 посочва, че намалението на данъчната основа и данъка, в случаите, когато получателят по доставката е нерегистрирано по този закон лице или е било нерегистрирано лице към момента на доставката, се определя като разликата между начисления данък по доставката и ползвания данъчен кредит от доставчика за получени от него стоки или услуги, пряко свързани с извършването на доставката, до размера на пълното или частично неплащане по доставката. Считаме, че тази норма е несправедлива по отношение на коректните доставчици и необосновано възлага тежестта на данъка отново върху изрядните търговци. С това се нарушава основният принцип на Директивата, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, от което следва, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице.

Текстът на чл. 126в посочва ограниченията на намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане, когато доставчикът е знаел или е бил длъжен да знае към момента на доставката, че няма да получи дължимата сума по доставката. Приема се че доставчикът е бил длъжен да знае, когато:

1. доставката е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната цена;

2. при множество повтарящи се доставки или доставки с периодично или непрекъснато изпълнение към един и същи получател, когато не е извършено плащане по повече от две доставки.

Първата хипотеза съдържа предпоставки за правна несигурност, доколкото законът не предлага легална дефиниция на цена, която се отличава значително от пазарната.

Втората хипотеза съдържа съществени ограничения и предпоставя неблагоприятни и за двете страни промени в търговските отношения между лицата. Нормата ще постави множество доставчици - (напр., комунални услуги, наем на недвижими имоти, лизинг) в ситуация, в която да прекратят договорите, дори и при временни затруднения на получателя.

3. Съзнавайки правомощията на служебното правителство, отново използваме възможността да призовем за удължаване на сроковете, предвидени в § 15д от ПЗР на ЗДДС, по отношение на доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, и доставки на бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули. БСК многократно призовава намалената ставка за посочените стоки да остане безсрочна, доколкото тя е пряко обвързана със специалния режим на облагане с ДДС на многоцелевите ваучери, които работодателите предоставят на своите работници и служители.

Във връзка с гореизложеното БСК се въздържа от подкрепа на така предложения ЗИД на ЗДДС, в частта относно корекция на данъчната основа и начисления данък при несъбираеми вземания по доставки, и отново изразяваме нашата готовност за участие в работна група за допълнително прецизиране на тези важни за бизнеса разпоредби.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК