ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ИПЕК 2021-2030 Г.

ОТНОСНО:  Проект на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. (ИПЕК), публикуван за обществено обсъждане със срок 26.06.2024 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАЛИНОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Българският бизнес, обединен в Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), отново заявява своята силна подкрепа за приемане на амбициозна и обоснована национална стратегия за декарбонизация на икономиката. Тази стратегия следва да се основава на следните ключови елементи:

• Адекватни секторни политики и мерки за устойчивост чрез разработването на ясни и целенасочени политики за различните сектори, които да стимулират устойчивото им развитие и да намалят въглеродния им отпечатък.
• Гъвкавост на енергийната система чрез трансформация на енергийната инфраструктура, за да се гарантира нейната устойчивост, сигурност и адаптиране към новите технологии и нужди.
• Интелигентни решения чрез подкрепа на иновациите и внедряването на нови технологии, които да допринесат за по-ефективно и екологично производство.
• Ускорени стратегически инвестиции в енергийната инфраструктура чрез насочване на инвестиции в модернизиране и разширяване на енергийната инфраструктура, за да се подкрепи преходът към чиста енергия.
• Предвидимост за бизнеса и гражданите чрез осигуряване на прозрачност и ясни правила, които да дадат увереност на бизнеса и гражданите в процеса на декарбонизация.

БСК подчертава необходимостта от пълно отчитане на силните позиции на България по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от 1988 г., където страната ни е сред глобалните лидери.

В този контекст, стратегическите планове в енергетиката, включително Интегрираният план за енергетика и климат (ИПЕК) и проектът за Национална енергийна стратегия, следва да осигурят категорични гаранции за изпълнение на водещата цел за ускорено сближаване на производителността и доходите до средните нива на ЕС-27 до 2030 г., заложена в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030.

1. В свое становище по предшестващия проект на ИПЕК БСК подчерта необходимостта от промени в методологичната основа и моделиране на основните очаквания, на приемане на реалистични, но амбициозни сценарии за развитие (БВП, крайно енергийно потребление в основните сектори – бит, транспорт, индустрия и други ключови параметри и др.), спрямо представената от България рамка за средногодишен ръст на БВП по референтните сценарии на ЕК за енергетиката и транспорта към 2020 г. от 1,017% (1,019% за ЕС 27)[1] и 1,3% за периода 2024-2030 г., оценени в основния модел на ЕК (E3-Modelling Ltd) и лятната макроикономическа прогноза на ЕК от 2022 г.[2]

БСК е изразявала многократно тези принципни позиции и в други свои становища, вкл. по проекта на Национална енергийна стратегия от 2011 г., при изготвянето на Пътната карта за климатична неутралност от Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (Европейски зелен пакт в официалния превод на ЕК) и др. В тази връзка БСК призовава за отговорно планиране, основано на реалистични прогнози, за да се осигури устойчиво и екологично развитие на българската икономика.

2. Включеният в сценария WAM (сценарий с допълнителни мерки за декарбонизация на икономиката) на ИПЕК прогнозен средногодишен ръст на БВП за периода 2022-2030 г. (под 1,7%.) е значително занижен спрямо очаквания дългосрочен ръст за ЕС и икономики със сходен профил от Централна и Източна Европа. Това се потвърждава по категоричен начин при съпоставяне с националната цел за конвергенция на производителността и доходите, включена в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 (постигане на 75% на БВП на ж. по ППС от средното ниво за ЕС, при изходно равнище за 2023 г. от 64%).
3. Следва да се има предвид, че прогнозните показатели за БВП, население, домакинства и други фактори са от съществено значение за моделиране на бъдещото енергийно потребление и производство в България. Тези показатели, заедно с обвързващите цели на ЕС за енергийна ефективност и дял на възобновяемите енергийни източници (ВИ), дефинират рамката за: производство на първична и крайна енергия; износ на електроенергия; потребление на енергия в различните сектори (национално ниво, индустрия, транспорт, бит); други ключови параметри на националния енергиен баланс и икономика до 2030 г. и 2040 г. Това предполага възприемане на пасивна стратегия на енергийно развитие и конвергенция на националната производителност и доходи, основани изключително върху бързо намаляващо население, вместо на ускорен икономически растеж, изпреварващ поне два пъти този на ЕС 27. На този сценарий съответства и възприетият пасивен подход на ИПЕК към енергийното потребление, обновяването на енергийните мощности и липсата на инвестиции в нови заместващи базови мощности в периода до 2030 г.
4. Занижената прогноза за ръст на БВП, възприета в последния вариант на ИПЕК, поставя развитието на икономиката до 2030 г. под значителен риск, предвид заложеното в сценария с допълнителни мерки (WAM) изключително драстично намаление спрямо 2022 г. на:

• произведената първична енергия - 39%;
• първично енергийно потребление – 29,6 %;
• крайно енергийно потребление – 10 % (-33% до 2040 г.);
• крайно енергийно потребление в индустрията – 5,6% (- 21% 2040 г.);
• крайно енергийно потребление в бита – 20% (- 35% 2040 г.);
• брутно производство на електроенергия - 21 %;
• износа на електроенергия – 11 пъти;
• крайното енергийно потребление в индустрията - 2,1 % (2040), в бита - 2,5 %, в селското стопанство, услугите и транспорта;
• емисии на парникови газове – 36% (- 73% спрямо базовата за България година по Протокола от Киото).

5. Анализът на данните на НСИ за крайното и енергийното потребление за периода 2017-2022 г., представени по-долу, категорично показва, че Планът залага на силно ограничителна политика в енергийния сектор по отношение на енергийното потребление. Този подход крие сериозни рискове за бъдещото национално икономическо и социално развитие, както и за задълбочаване на демографския колапс в страната.

Първично и крайно енергийно потребление, внос и  износ (хил. т. н.е.)

Източник: НСИ

Крайно енергийно потребление (хил.т.н.е.) – исторически данни и прогнози в сценариите WAM и WEM на ИПЕК към 2030 г. и 2040 г.

WAM прогнозен сценарий – с допълнителни мерки;

WEM прогнозен сценарий – със съществуващи мерки.

6. ИПЕК предвижда занижено увеличение на мощностите за съхранение на енергия от Помпено акумулаторни водноелектрически централи (ПАВЕЦ) от 430 МW през 2022 г., на 500 MW – 2025 г., 850 МW - 2030 г., 1230 МW - 2035 г. и 2030 МW през 2040 г.

Ускореното възстановяване на инсталираната мощност на ПАВЕЦ Чаира (860 MW), увеличаване на нейния капацитет чрез разширение на долния изравнител (яз. Яденица) и обявените инвестиционни намерения за нови мощности – ВЕЦ "Самораново" (200 МW), ПАВЕЦ в Батак и Доспат (1900 MW) в допълнение към съществуващия ПАВЕЦ Орфей (160 MW) дефинират реални възможности за достигане на обща разполагаема мощност от ПАВЕЦ, надхвърляща 3120 МW преди 2035 г., вместо посочените в ИПЕК 1230 MW.

7. Следва да бъдат преразгледани занижените прогнози за инсталирани мощности за производство на електроенергия от природен газ, които от 1460 MW през 2022 г., намаляват на 1120 MW през 2025 г., достигайки 1890 MW през 2030 г. и 2260 MW през 2040 г. Ускореното изграждане на капацитет и производство на електроенергия от природен газ следва да компенсира закриването на базови балансиращи мощности на лигнитни и кафяви въглища в средносрочна перспектива. 
8. Предвиденото намаление на емисиите на парникови газове е неприемливо, прибързано и необосновано, особено при сравнение със страни със сходна енергийна зависимост от въглища, каквато е Полша, представила изключително подробен и обоснован актуализиран ИПЕК - 2024 г. За сравнение, през 2021 г. Полша е намалила емисиите на парникови газове с 15% спрямо 1990 г. при цел за 2030 г. от – 35 %, което полският план окачествява като „значително намаление“. Следва да се подчертае, че това представлява повече от двойно по-ниско съкращение спрямо отчетените и заложените целеви емисии за България. На тази основа, Полша предвижда значително по-приемливи целеви параметри за намаление през 2030 г. спрямо 2020 на първичното и крайното (-4,8%) енергийно потребление.

На този фон е необосновано България да приема по-амбициозни цели, които не само ще окажат негативно влияние върху икономиката и жизнения стандарт на гражданите, но и рискуват да не бъдат изпълнени. Прилагането на по-балансиран подход и реалистична стратегия за намаляване на емисиите ще благоприятства постигането на екологичните цели, с отчитане на икономическите и социалните аспекти.

9. ИПЕК следва да включи в експлицитен вид всички основни исторически данни и прогнозни параметри, сценарии и прогнози, представени в Част втора в съответствие с указанията на ЕК, както и ясно представен, прозрачен използван методологичен апарат. В приложение следва да бъдат включени всички входящи прогнозни параметри за разработените сценарии със съществуващите мерки (WEM) и с допълнителни мерки (WАM) по показателите на модела за референтни сценарии за енергетиката и транспорта в ЕС (PRIMES 2020), подържан от Е3 Modeling Ltd, изпълнител, ангажиран и от Министерството на енергетиката. По такъв начин ще могат да бъдат сравнени по ясен и недвусмислен начин параметрите на ИПЕК за България спрямо:

• средните относителни стойности на ниво ЕС-27;
• изходни допускания и прогнози за държави-членки на ЕС със сходен профил, достигнато равнище на производителност и доходи, структура на енергийно производство и потребление и емисии на парникови газове. 

10. Въз основа на горното е необходимо да се разработи и представи на ЕК нова версия на ИПЕК. Тази нова версия следва да се основава на:

• Ревизирани очаквания: прогнозите за БВП, население, енергийно потребление и други ключови фактори трябва да бъдат актуализирани, за да отразяват по-точно реалността.
• Амбициозни сценарии за развитие: планът трябва да заложи на по-смели цели за развитие, които да осигурят постигането на националните конвергентни цели, посочени в т. 2 на настоящото становище.

11. При необходимост следва да се инициират промени в цитираните основни стратегически и секторни документи. Този процес трябва да обхване предвидени мерки и стимули в отделните области на политики (стр. 18-19), за да бъдат синхронизирани с приетите по-амбициозни цели в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 за конвергенция към средните нива на производителност и доходи в ЕС 27.

Българската стопанска камара не може да подкрепи представения вариант на актуализиран ИПЕК и призовава настоятелно планът да бъде преработен в съответствие с представената аргументация и предложения.

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

***

[1] Виж https://energy.ec.europa.eu/data-and-analysis/energy-modelling/eu-reference-scenario-2020_en

[2] Вж: E3-Modelling estimates based on the DG Economic and Financial Affairs’ summer forecast for 2022 and 2021 cited in „Fit for 55 climate package: Impact on EU employment by 2030“. Eurofound (2023). p 45-46.