• България продължава да печели позиции на световните пазари
• Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава
• Европейскят пазар стават все по-важен за българските доставчици
• Най-важният ни пазар е Германия – 15% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от 468 млн. щ.д.

___________ 

Българският износ през 2021 г. e 41.9 млрд. щ.д.[1]. Това е с 31% повече от износа през 2020 – 31,9 млрд. щ.д. Въпреки това, България отстъпва едно място и заема 59-то сред всички износители в света (58-мо място за 2020 г.), непосредствено преди Литва и Египет, и след Словения и Нова Зеландия. В ЕС сме на 20-то място (20-то и за 2020 г.), преди Литва и Хърватия, и след Гърция и Словения. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 47 млрд. щ.д., Финландия – 81 млрд. щ.д., Словакия – 104 млрд. щ.д., Дания – 125 млрд. щ.д., Ирландия – 190 млрд. щ.д.

Ако не се отчитат най-малките икономики, лидер по ръст на износа 2021/2020 е Норвегия – 95%, следвана от Иран 83%, Азербайджан 62%, Ангола 60%, Саудитска Арабия 52%, ОАЕ 50%. Всички те са големи износители на енергоносители. Други големи икономики с по-голям ръст от нашия са Русия 46%, Република Южна Африка 44%, Индия 43%, Индонезия 40%, Австралия 36%, Бразилия 34%, Турция 33%, Белгия 32%. Важни партньори, в чиито вериги за доставки сме включени и пряко влияят на износа ни, са САЩ с ръст 23%, Германия 18%, Нидерландия 26%, Италия 21%, Франция 20%, Обединеното кралство 18%.

При седем от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, вкл. с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Допреди 3 години България традиционно имаше положителен търговски баланс и с Турция – голям регионален играч. Вероятно дължащо се основно на финансовата криза в съседката ни, балансът ни с Турция вече е отрицателен.

От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като НСИ третира тази информация като конфиденциална.

На база огледални данни, през 2021 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за 566 млн. щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. Припомняме, че за 2020 г. износът на специална продукция се оценява на 614 млн. щ.д. Отново според огледалната статистика, износът през първите четири месеца на 2022 г. е за 294 млн. щ.д.

Кумулативно, за последните 5 години износът ни има средно годишен ръст от 5% в стойностно изражение. Световният внос расте средно с 4% за последните 5 години. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези 4 групи стоки формират 1/3 от износа ни. Броят на групите стоки с износ над 1 млрд. щ.д. се увеличава от 10 на 15.

Констатации:

Не може да се направи еднозначна оценка за влиянието на по-високите цени. Наблюдават се редица стоки, при които ръстът в стойност изпреварва в пъти ръстът в количество. Обемът на изнесената мед дори намалява, а стойността й расте. В такива случаи ролята на по-високите цени е много голяма. Най-често това са суровини. При повечето стоки, обаче, ръстът в стойност е сходен или малко по-голям от този в количество.

Пазарите на страните от ЕС и Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските доставчици. Този процес започна отдавна, но изглежда COVID епидемията го засили. Интерграцията във веригите за доставки в тези държави се засилва. По-лесната търговия става все по-предпочитана за сметка на дестинации, изискващи пътуване (за преговори, монтаж, сервиз и др.) и с тарифни и нетарифни бариери.

Забелязва се преструктуриране на българския износ към стоки с по-висока добавена стойност. Прави впечатление, че много от пазарите ни „поеха“ новите по-високи цени, дължащи се основно на повишени разходи на труд, но и на по-скъпи енергенти, някои метали и други суровини. Трудно можем да прогнозираме дали тази тенденция ще е устойчива, предвид продължаващия ръст на цените на газ, електроенергия, метали и т.н. Войната в Украйна води до липса и на специфични благородни газове, използвани в технологични процеси и научни изследвания, липса на редкоземни елементи, използвани пак там, неприемливо поскъпване на литий, кобалт, манган, церий и други.

Все още износът на суровини и материали за последваща обработка заема значителен относителен дял, което не допринася за излизането ни от категорията „най-бедната държава в ЕС“. Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния период и първите години след присъединяването, и са необходими нови стимули. Те трябва да са насочени към опериращите в България иновативни предприятия с голям растеж и предлагащи стоки и услуги с висока и много висока добавена стойност. Ролята на чуждестранните инвестиции е важна, особено за заетостта, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока. Необходимо е допълнително сегментиране на мерките за насърчаване на инвестициите.

Технологичното обновление става бавно и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони. Често се констатират инвестиции в производство на продукти без необходимите умения и познания за последващата им пазарна реализация.

Износът ни расте дори в сравнение с държави, прилагащи активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас – политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България и много други. Това говори за факторна конкурентоспособност на част от продукцията ни.

Поради слабата диверсификация на някои продукти, те могат да се окажат по-чувствителни към пазарни сътресения в резултат на кризите, породени от COVID-19 и войната в Украйна.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, техният износ се влияе в по-малка степен от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 25% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка запазва дял около 31-32% за 2020 г. Трябва да се прави разлика между високотехнологично производство (напр., добив на мед или злато) и продукт с висока добавена стойност.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

• Електротехнически и електронни изделия, електрически инструменти; изчислителни устройства, сензори;
• Оптични изделия, вкл. за медицински цели;
• Някои софтуерни продукти за управление на процеси;
• Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели;
• Велосипеди с помощно задвижване;
• Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;
• Видеоигри;
• Хладилници, фризери;
• Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати;
• Ски, сноуборд.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

Българските фирми най-често изнасят за развитите държави, като подизпълнител на големи мултинационални компании, и се включват в глобалните вериги на доставки. С течение на времето, се придобиват знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни предприятия. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

ВИЖТЕ ЦЕЛИЯ АНАЛИЗ ТУК!

___________

[1] Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност. Една от причините да ползваме този източник е необходимостта от съпоставка с износа и вноса на другите държави. Затова стойностите са в щ. д. Това се отразява в неголяма степен на някои изводи, поради променящите се валутни курсове през годините.