Ако попитате млад човек в Германия, попаднал в дуалната система, дали смята да продължи образованието си в университет, той ще ви погледне с недоумение. Въпросът се смята дори за неприличен. Защото там да имаш професия, се приема за безспорен житейски успех, а според германците непрестижни професии няма.
Кадрите решават всичко, а само квалифицираните гарантират стабилен и траен растеж на икономиката и просперитет на обществото. Възможно ли е да решим проблема с изчезващите средни специалисти, много от които напуснаха страната, а професионалните училища се закриват едно след друго.
Всяка делнична сутрин осем момичета от село Рибново сядат дисциплинирано в микробуса, Невсе Молалиева хваща волана и потегля към Гоце Делчев. Пътят сред планината е стръмен, 30 км завой след завой, но Невсе вече го знае наизуст. От Рибново до града няма маршрутка. Бертрам Ролман, изпълнителният директор на фирма "Пиринтекс", купил на момичетата със собствени пари бус, за да не закъсняват за училище. Германският предприемач, който през последните десет години упорито се опитва да промени българската система за професионално обучение или поне да я обогати с германски опит, след като не успя да се разбере с държавното ведомство, отвори на своя глава училище за кадри. За да реши не само своя проблем, но и обществения.
Въпреки че не е пълно копие на германското професионално училище, школото на Ролман припокрива в голяма степен успешната дуална система, базирана върху философията: обучение чрез работа, което означава 70% практика и само 30% теория. Ролман е твърдо убеден в предимствата й както за бизнеса, така и за България. В Испания 40% от младите са без работа, в Гърция - 60%, а в Германия - 10%. Ниската младежка безработица в родината му се дължи най-вече на дуалната система. Всяка година в България десетки хиляди деца отпадат от образователната система. Ако тези младежи овладеят отлично една професия, те ще придобият самочувствие на висококвалифицирани работници, ще станат по-креативни и инициативни във всички сфери на живота. Така ще се ограничи и престъпността в държавата, защото
промишленият сектор и услугите
ще издърпат от трудовия пазар
рисковия контингент. Когато вземеш в ръце хляба си между 15-ата и 18-ата си година, заобичваш професията си, гордееш се с нея цял живот, защото си станал отличен шлосер, дърводелец, моделиер, шивач, фризьор, сладкар, стругар, водопроводчик... Днес тази професионална гордост липсва на южноевропейците. Точно обратното - гледат на работническите професии пренебрежително, смятат ги дори за обидни. Хората не се идентифицират с работата си, не се гордеят с нея, не искат да се самоусъвършенстват. Чрез нея те само придобиват средства за оцеляване. Това неизбежно рикошира в качеството на труда им, в спазването на сроковете, в цената на услугата и продукта.
В България липсват квалифицирани кадри за много професии, а това не позволява на фирмите да се конкурират с другите страни, в които практическата подготовка е по-интензивна, подчертава заместник-председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и член на борда на директорите на „Еуратекс" Бертрам Ролман. За себе си разказва: „На 14 г. бях готов да стана престъпник, наркоман. Опитвах всичко забранено. Не учех добре. В осми клас напуснах училище и реших да взема професия. Това ме спаси. Аз съм рожба на дуалната система." Бертрам Ролман попада в сериозна фирма в областта на машиностроенето и три години се обучава за инструменталчик. На четвъртата напуска и става механик във фамилната шивашка фирма. После тръгва нагоре - първо като групов ръководител на малък цех, след това организира шивашко производство в Гърция със 700 работни места. Но през 2001 г. закрива фирмата по икономически съображения. През 1993 г. стъпва за пръв път като инвеститор в България и създава „Пиринтекс", тогава дъщерна фирма на гръцката компания. Предприятието шие костюми освен на собствената си марка „Rollmann" и за световноизвестните Hugo, Boss, Joop, Kenzo... Ежедневно в него се произвеждат около 3300 панталона и 2700 сака. Пласира около 10% от продукцията си във фирмените магазини на българския пазар, останалите 90% се насочват към Германия, Франция, Швейцария, Турция, Гърция.
„Инвестицията в началото беше малка - около милион и половина дойче марки. Първите ни работници бяха 25 млади инженери, които трябваше да обучаваме девет месеца в Гърция, част от тях продължиха специализацията си и в Германия. Те станаха първите ръководни кадри през 1994 г., когато стартирахме производството", разказва Ролман.
В района шивашката индустрия няма традиции, германският инвеститор заварва само две малки фирми, българска и гръцка. През първите две-три години предприятието обучава работната си ръка с краткосрочни курсове. След това Ролман инициира отваряне на паралелки по технология на облеклото и моделиране и конструиране в професионалното училище в града. Но начинанието е неефективно. Учениците завършват средно образование и продължават да учат в университета различна специалност. От 60 випускници ежегодно най-много трима да започнат работа в шивашкото производство. Те обаче не са достатъчно квалифицирани. Според учебния план практиката в средното училище преди десет години е само 5%, днес - 25%, пак нищожни. С толкова малко опит не се става майстор.
Уж имаш професия, но само на тапия
Ролман решава да си помогне сам. Българското законодателство обаче забранява на 15-годишните да полагат труд, дори когато става въпрос за усвояване на професия. Третира обучението им като експлоатация на детски труд. Но точно в тая възраст тези, които напускат училище, остават на улицата. След това е трудно да ги извадиш от кафенетата и да ги вкараш в училището да учат професия. „Наложи се да направим няколко маневри. Взехме разрешения от Инспекцията по труда, за да могат малолетните да работят. След това регистрирахме Център за професионално обучение в Националната агенция за професионално образование и обучение, за да се сдобием с одобрена от държавата обучителна база", разказва Ролман. В момента центърът притежава лиценз за обучение за седем професии.
Началото е трудно. Приемат всичките 29 желаещи, сред тях и роми, безработни, деца от домове за изоставени. От тях днес са останали 14. Другите напускат, не всички издържат на ранното ставане и стриктната дисциплина. За втория випуск фирмата има възможност за подбор, кандидатите са почти два пъти повече от местата в училището. От тях досега са отпаднали само двама.
„Мога да кроя и шия сака, вратовръзки. Овладяла съм много операции и сега тренирам бързина", усмихва се Невсе, надвесена над шевната машина. Момичетата от Рибново са в първи курс. След като завършат тригодишното обучение, ще излязат с професия и средно образование по новата за страната ни система, близка до дуалната. В зависимост от своя интелект, гъвкавост и обич към професията ще могат да се развиват, да станат и ръководни кадри.
Ролман е инвестирал десетки хиляди лева в училището си. За общообразователните предмети е наел квалифицирани преподаватели от гимназията, а практическите часове се водят от наставници и технолози с висок професионален опит. Два дни от седмицата учениците изучават български, немски, математика, физика, материалознание, машинознание, технология на облеклото, техническо чертане, получават и компютърна подготовка... Практическите занимания са три дни по шест часа, с регламентирани почивки, в реална работна среда. Тези, които нямат средно образование, се записват в самостоятелна форма на обучение. Фирменото училище им помага да се подготвят за изпитите. Всъщност школото е ситуирано в същата сграда, в която е и производството. Младите хора се учат освен на занаят и на дисциплина, да спазват правилника за вътрешния ред на фирмата. Усвоявайки професията като чираци и калфи,
трупат и трудов стаж
Получават и възнаграждение - 200 лв. чисто през първата година, 300 през втората и 400 лв. през третата. Имат право на годишен отпуск, на отпуск по майчинство. След като обучението завърши, тези, които искат, остават във фирмата, не са обвързани с договор за работа. Но пък влизат направо в трета категория труд и започват с 10% по-високо възнаграждение от останалите работници на същата позиция. Високомодернизираната база на фирмата обучава и учениците от държавната професионална гимназия в града.
„Хората, които работят при нас, трябва да са добри професионалисти, да притежават нужния потенциал, да искат да се развиват, но да имат и личностни качества", категорични са в „Либхер Хаусгерете Марица" ЕООД. За хладилниците, които произвеждат, имат нужда от сериозни професионални познания, а квалифицирани кадри за този бранш у нас няма. Точно в момент на криза, когато бизнесът усилено съкращава разходи и персонал, а квалификацията на работната ръка е последната му грижа, германските инвеститори се захващат да си отгледат сами специалисти. Центърът за обучение, който създават, стартира в сътрудничество с пловдивска професионална гимназия - пилотен проект за фирмено професионално обучение със силна практическа насоченост, с най-модерната техника. Но в началото „Либхер Хаусгерете Марица" също има проблем с привличането на училището като сътрудник. За да се решат на тая стъпка, българските професионални гимназии трябва да получат разрешение от образователното министерство. Фирменият професионален център подготвя отлични оператори на машини и съоръжения не само за собствените си нужди. Той захранва със свежи кадри още няколко фирми с германски капитали от региона в сферата на електрическата, машиностроителната, мебелната индустрия и домакинските уреди.
Преди години в компанията „Овъргаз" също бяха принудени да инициират създаването на паралелки в редица професионални училища със специалност „Газова техника", и да изковат сами кадрите си. За целта компанията финансира почти изцяло оборудването на кабинетите, материално-техническата база, обучението на преподавателите. Фирмите от холдинга влизат в партньорство с част от професионалните училища и подготвят заедно с тях бъдещите си специалисти. Училищата предлагат теоретичната подготовка, фирмите - практическата. Част от големите компании като „Стомана индъстри", „Стилмет", „Аурубис" и други също са взели проблема в свои ръце. Те отпускат стипендии на най-добрите ученици от гимназиите, които обучават работна ръка в тяхната сфера, спонсорират оборудването на специализирани кабинети,
използват стажантските програми
като успешна форма за подбор на бъдещата си работна ръка. Като цяло обаче бизнесът у нас още не е узрял за идеята, че участието му в образователния процес е спасителен пояс и за него. Предпочита да не вярва на дипломи и да чака държавата да се грижи за бъдещите му кадрите. Само, че тя упорито нехае за съдбата на някогашните техникуми. А повечето от онези, които са успели да усвоят някоя техническа професия, търсят реализация в чужбина. Глад за техници и оператори със средно образование има не само у нас, но и в цяла Европа, те са гръбнакът на всяка развиваща се икономика. В същото време професионалните гимназии са принудени да закриват специалности, смятани у нас за неатрактивни.
„Изпратихме последния випуск от стругаро-фрезисти и шлосери преди три години. Вече не обучаваме и кадри за черната и цветната металургия, няма кандидати. Знаете ли с каква болка разтурих Софийската техническа гимназия, бившият техникум „Сталин" - образцово училище със 120-годишна традиция, най-старото техническо училище в България? Дълго се противях на заповедта на министерството. Обединиха ни. Заедно с техникума в Ботунец станахме „три в едно". Трябваше да вляза в ролята на ликвидатор. Бракувах това, което не успях да продам на търг. Машините се нарязаха за скрап и отидоха в „Стомана-Перник", разказва Мардирос Зовикян, директор на Професионалната гимназия по махано-електроника „Н. Й. Вапцаров". Всъщност тя се явява правоприемник на 11 закрити през последните години от МОН училища. От 2010 г. е единственото в София за подготовка на технически кадри в областта на механотехниката и елекромеханиката. Въпреки това вече са закрили паралелките си по „електрообзавеждане" и „възобновяеми енергийни източници". За всяка от тях са имали по 16 кандидати,
вместо 18 - минимумът. 16 момчета и момичета
няма да станат електротехници,
въпреки желанието си да получат професия с широко практическо приложение.
Само в София в началото на тази учебна година по същата причина са закрити още 11 паралелки. Сред изчезващите са и актуални специалности като „Моден дизайн" в Гимназията по текстил и облекло и специалист по „Контрол на качеството и безопасност на храните" в Гимназията по хлебарство и сладкарство. Така пропастта между търсенето и предлагането на работна ръка с определени квалификация и умения все повече расте, вместо да намалява. Загърбено от българина, професионалното образование загива. Това, което се случи през последните години в средните училища, вече разклаща устоите и на висшите технически.
За да оцелява, гимназия „Н. Й. Вапрцаров" е открила специалност по „административно обслужване". "Въведохме я, за да се издържаме", признава Зовикян. Спасителната мярка за важни за икономиката ни професии, за които няма достатъчно кандидати, са защитените специалности. Идеята е те да се фиксират от Министерството на образованието, от бизнеса и синдикатите според нуждите на страната.
„Опитваме да убедим вече четири правителства, че само така можем да съхраним фундаментални за икономиката ни професии. Трябва да има маломерни паралелки, като се завиши нормата за издръжка на учениците. Когато завършат и се реализират добре на трудовия пазар, те ще инициират и възраждането на професията. Всяко правителство обаче започва от нулата, няма приемственост", отчита с болка Ива Стоманярска, главен учител към ПГ „Н.Й. Вапцаров".
Възможно е след няколко години цели отрасли от икономиката ни да останат оголени от специалисти, алармират от своя страна експерти от БСК. Бизнесът отчита дефицит на корабостроители, дърводелци, заварчици, шофьори на автобуси и тролейбуси, асансьорни техници, водопроводчици, специалисти по индустриална автоматизация... Как да станеш асансьорен техник, като тая специалност вече не се изучава? А не се учи, защото е нежелана. Работодателите са категорични: проблемът с квалификацията на кадрите опира в учебните планове на профилираните гимназии. Времето за изучаване на специалните предмети е твърде малко. В края на обучението си младите хора нямат нужните знания, за да се конкурират на пазара на труда. Това е и една от причините страната ни да е европейски първенец по дял на младежите, които нито учат, нито работят. А колкото повече расте броят на незнаещите и неможещите, толкова повече се отдалечаваме от високотехнологичната и ефективна икономика. Статистиката сочи още, че българите излизат на пазара на труда средно 22-годишни, докато в другите европейски страни на 20. Пак поради липсата на достатъчен практически опит в реалната икономика. Знанията, които специализираните училища предлагат, често са твърде неактуални. Във времето на електрониката и компютърната техника, лазерните и електронно-лъчевите технологии в някои специалности все още се преподава по учебници, писани преди половин век. „Няма кой да пише нови учебници, съобразени с учебните планове и програми, те също бързо остаряват, технологиите вече се развиват светкавично. Учителят трябва непрекъснато да се усъвършенства. Сега тече програма „Кариерно развитие на учителите". Но тя обхваща само преподавателите по общообразователните дисциплини, не и по професиите. А генерацията, която преподава в тая сфера, е застаряваща. Страхувам се, че след като ние излезем в пенсия, няма да има кой да ни замести", отбелязва Стоманярска.
Картината става още по-мрачна, като се прибави морално и физически остарялата материална база, с която част от училища разполагат. Така вместо да се стабилизират, като най-важната брънка на реалната икономика, бившите техникуми масово се изправят пред угрозата от закриване. Там, където добрата техническа база съществува - като в софийския механоелектротехникум, - тя е плод на личните контакти и усилия на училищното ръководството да сключва договори с работодатели, да работи по проекти, национални и европейски програми за развитие на човешките ресурси. Но и това не ги спасява.
Ако попитате млад човек в Германия, попаднал в дуалната система, дали смята да продължи образованието си в университет, той ще ви погледне с недоумение. Въпросът се смята дори за неприличен. Защото там да имаш професия, се приема за безспорен житейски успех, а според германците непрестижни професии няма. Българите искат хубава работа и добър социален статус. Кой млад човек тук ще тръгне
три години да се обучава за хигиенист
- в чистене и подреждане на жилище като в Германия, Австрия, Швейцария, страните въвели дуалната система. Проектозаконът за училищното образование, който се готви у нас от години, зацикли в 41-ото Народно събрание на първо четене. Той предвижда с помощта на германската система да се променят качеството и визията на професионалната квалификация и обучение у нас, да се трасират нови пътеки между училището и бизнеса. Сред новостите, които предвижда, е професионалните гимназии от държавни да станат общински. „Не всичко в проектозакона е добре обмислено. Смяната на собствеността е поредният капан. Това ще ни срине още повече. Общините не могат да знаят във всеки момент какви са нуждите на индустрията" - опасява се Зовикян и призовава за кръгла маса по проблемите на професионалното образование. „Сега се говори много за неговото развитие, но за какво развитие става дума, когато то се нуждае от животоспасяване", подчертава директорът на техническото училище.
„Искам да уча това, което ще работя, а не да работя това, за което съм учил" - пише в училищния вестник, издаван пак с подкрепата на бизнеса.
„Преди пет години първи в страната отворихме паралелка „специалист по заваряване". Дотогава заварчиците се обучаваха само в Центровете за професионално обучение", разказва Зовикян, докато ни развежда из модерно обзаведена лаборатория. Със соларните си шлемове момчетата в нея приличат по-скоро на състезатели от Формула 1 отколкото на черноработници. Помещението е снабдено с аспиратори, няма мирис на метал, няма пушек, вредни газове. Тренажорът, на който се обучават бъдещите специалисти по заваряване, е подарък на училището от Българската асоциация по заваряване. Заварчиците днес не са това, което бяха. Новото мото на Международния съюз по заваряване е ССС (cool, clean, clever или чисто, хладно, интелигентно). DDD (dirty, dusty, dangerous или мръсно, прашно и опасно) - беше вчера.
Бизнесът иска стимули
На този етап пред въвеждането на дуалната система има много препъникамъни. Липсва национална система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определена квалификация, въпреки че беше заложена още през 2009 г. в Националната стратегия за продължаващо професионално обучение. Трябва да се направят проучвания по сектори, да се откроят приоритетните. Да стане ясно кои ще са професиите на утрешния ден, кои ще отпаднат. Трябва да се подготви и нормативна уредба на публично-частното партньорство между бизнеса и образованието. Да има данъчни облекчения върху средствата, които фирмите инвестират в подготовката на кадри. Да се регламентират и стажантските програми, разкривани от фирмите, изрежда Томчо Томов, ръководител на Национален център по оценка на компетенциите към БСК. Камарата в момента усилено работи по създаване на компетентностни модели и професионални стандарти за ключовите длъжности в 20 водещи икономически сектора. В рамките на проекта са създадени професионални стандарти за над 500 ключови за икономиката ни професии. Това позволява да се откроят изискванията за една длъжност, компетенциите, знанията, уменията и всеки сам да определи дали е подходящ за нея и кои са слабите му страни. Целта е държавните образователни изисквания да се разработват на базата на тези професионални стандарти, а системата да продължи да се развива, докато обхване всички професии в националната класификация.
Made in Германия
Най-ценният капитал на една компания е човешкият. Инвестирайки в кадрите, инвестираш в бъдещето. Още през XIX век в зората на индустриализацията на Западна Европа германците явно са узрeли за тази философия, след като създават уникалната дуална система, излязла отдавна извън границите на държавата. Успешното обучение комбинира теоретични знания с паралелно преминаване през практически стаж по изучаваната материя.
„Името на училището ни „Европа" не е просто наименование, а титла. За да я получиш, трябва да подадеш молба в Министерството на образованието, да покажеш програмата на обучението, което предлагаш и да защитиш позицията си", разяснява директорът на професионално училище, което обучава кадри по изпитаната квалификационна практика в град Фюрстенвалде. До 1991 г. в общината е имало общо 9 такива училища, но след реформата те се сливат в един център с две учебни бази, а
професиите, които се изучават, са над 30
Министерството на образованието ежегодно спуска национален план с необходимите за страната професии и бройката на нужните за икономиката кадри. Списъците се изработват със съдействието на индустриалната и занаятчийската камара. Една от най-новите професии например е фитнес мениджър.
В училище „Европа" се обучават 3200 ученици, преподавателите са 146. Само в централната база Палникен са инвестирани 20 млн. евро, отпуснати от ЕС, от общината и околията. В основата на дуалното обучение стоят двама равностойни партньори - училищата и предприятията. Но има и трети. Това са свръхмодерните обучителни центрове към предприятията, финансирани от всички фирми на територията на общината. За техническото им оборудване пък се грижат индустриалните и занаятчийските камери. В Германия и най-малкото предприятие е задължено да членува в браншова организация, но пък всички работодатели могат да разполагат с висококвалифицирани специалисти на всички нива. В тези свръхмодерни центрове се обучават и бъдещите работници на по-малките фирми, които не могат да разкрият собствена учебна база.
За да постъпят в дуалното училище, младежите трябва
да сключат предварителен договор за работа
с бъдещия си работодател. Обучението е на три етапа - чирак, калфа и майстор, а почти всички професии се усвояват с тригодишно обучение. Зад тях стоят 40 седмици теория (10 месеца), през останалото време младежите трупат практически умения при бъдещия си работодател. Там те се трудят като всички останали работници - по 8 часа и половина на ден, на трудов договор и заплата, с годишен отпуск. Докато овладяват занаята, събират и точки за пенсиониране. Всички големи предприятия разполагат със собствени професионални учители, а по-малките, които нямат този капацитет, сключват с тях договор за поемане и на учениците им.
Фирмите често даряват на училището и свръхмодерни машини. Защото си дават сметка колко е важно кадрите им да се обучават със същата съвременна техника, която след това ще намерят при тях.
