Държавата предлага на компаниите да не им върне половината ДДС, срещу което да не потънат в бюрокрация и да избягат от риска ревизионен акт
Точно половината ДДС да се признава за данъчен кредит за наетите или купени фирмени автомобили, които се ползват и за лични цели. Кръгът на колите е същият, за който по принцип е разрешено да се ползва ДДС кредит - пътнически автомобили, които обаче по документи се водят товарни, като в групата влизат от класическите петместни до джиповете с много места. Министерството на финансите ще поиска разрешение от Европейската комисия да прилага това 50-процентно правило, като в сряда правителството одобри предложението. Обикновено процедурата отнема над година, така че опцията ще заработи от 2017 г.
Добрата новина е, че компаниите няма да са длъжни да прилагат правилото - то ще е по избор. Ако искат, може да си работят по собствена методология - този вариант ще предпочетат дружествата, които почти не ползват автомобилите за лични цели. Схемата с половината ДДС ще е изгодна за компаниите, в които мениджърите и служителите много активно ползват колите в свободното си време. Те няма да попаднат в бюрокрацията с изготвяне на методология и отчитане.
Иначе дотук успехът на данък "уикенд" е под съмнение. От Националната агенция за приходите (НАП) обявиха миниатюрното число от 1.3 млн. лв. постъпления за първия месец и отказват да съобщят данни за втория (виж карето). Наблюдението на данъчни консултанти е, че компаниите масово са приели стратегията "нищо за деклариране". От НАП коментираха за "Капитал", че фирмите много често прехвърлят фирмените автомобили на физически лица. Това беше очаквано, защото с продажбата компаниите избягват бумащината и риска от акт, макар и да се лишават от част от ДДС.
Данъкът дотук
При гласуването на данъка управляващите не внесоха никаква яснота сред фирмите как да го изчисляват. Отговорността и бюрокрацията бяха прехвърлени на компаниите, което пък отвори място за данъчен произвол при бъдещи ревизии. Публично финансовият министър и директорът на НАП заявиха, че компаниите могат да водят детайлна разбивка само за по-едрите активи като апартаменти и автомобили, но на хартия това не съществува никъде и така компаниите трябва да следят и двойната употреба на всеки кламер и молив.
После данъчни и работодателски организации започнаха срещи, на които се оказа, че законът не може да се промени и да се фиксира процент, защото първо трябва да се пита Брюксел. Компаниите настояваха съотношението да е 70:30. Но явно държавата е избрала масовата в Европа практика на 50:50.
В становище на Асоциацията на автомобилните производители се посочва, че залагането на праг от 50% е дискриминационен, тъй като фирмите нямат основание да се отказват от половината данъчен кредит, след като ползват фирмения автомобил за лични цели например в 10% от времето.
Какво иска България от Брюксел
Плоската ставка от 50% ще важи не само за автомобилите, но и за поддръжката, ремонта, подобренията, резервните части, горива и смазочни материали. Мотоциклетите и леките автомобили, за които и сега не се дава данъчен кредит, не се обхващат от дерогацията. Тя ще важи и за наетите и лизингованите коли.
Ако данъчно задължените лица все пак изберат да приспаднат половината от данъчния кредит, за тях ще отпадне изискването за водене на допълнителна счетоводна отчетност във връзка с личното потребление. Ако не се възползват, те ще трябва да водят отчетност всеки месец и ще приспадат данъчен кредит спрямо процента на лично ползване. Той ще зависи от времето или изминатите километри. За останалите активи ясен механизъм няма.
В мотивите към правителственото решение е записано, че фиксираният процент ще опрости процедурата по събирането на данъка във връзка с личната употреба. В този смисъл дерогацията ще окаже потенциално положително въздействие едновременно върху стопанските субекти и върху приходната администрация, е становището на Министерството на финансите.
За разлика от първите законодателни инициативи сега финансовото министерство е поискало правилото да важи само за автомобили. Преди фиксирана ставка се предлагаше и за яхти и самолети.
В официалното съобщение към решението на Министерския съвет не е дадено обяснение защо са фиксирани точно 50%. В интервю за "Капитал" министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че решението е взето на база опита на други европейски държави. Проверка на "Капитал" показа, че такъв принцип действа във Великобритания, Естония, Латвия, Полша и Румъния, които също са договорили с ЕС изключение от общите правила.
| НАП крие колко е събрало дотук Три месеца и половина след влизането в сила на т.нар. данък "уикенд" Националната агенция за приходите (НАП) отказва да предостави данни за фискалния ефект от събираемостта на ДДС от личното ползване на фирмените активи. В интервю за "24 часа" от 3 април директорът на агенцията Бойко Атанасов заявява, че за януари числото е едва 1.3 млн. лв. В същия ден "Капитал" поиска от НАП числото за февруари, което трябва да е било ясно около средата на предходния месец. Директорът на дирекция "Комуникации и протокол" Росен Бъчваров тогава обясни, че данните все още не са обобщени и до седмица трябва да го имат. В началото на тази седмица "Капитал" отново поиска числото, което НАП със сигурност вече имат. ДДС декларации за предходния месец се предават до 14-о число на всеки месец, т.е. данните, подадени по електронен път и на гише, трябва да са известни на НАП до този срок. Може да има забавяне единствено при декларациите, изпратени по пощата. Но със сигурност до 13 април тази информация е известна на приходната агенция. Бъчваров не обясни причината за непредоставянето на данните за февруари. Вероятна причина може да е, че числото отново е много малко. "Дори това, че се събира някаква част, е добра новина. С времето събираемостта ще се увеличи и ще достигне добри нива", бе лаконичният отговор на Роен Бъчваров. По неговите думи в момента експертите на НАП анализират ефекта от новите разпоредби и до две седмици ще излязат с цялостен анализ за ефекта и ще предоставят "обективни данни". |
| Финансовото министерство отказа достъп до финансовите обосновки на данъчните закони Министерството на финансите е отказало достъп до информация на в. "Сега" за разчетите, с които ведомството лансира важни за бизнеса и гражданите законови промени, засягащи ДДС, данък печалба, акцизите, вкл. и т.нар. данък "уикенд". Информацията засяга данъкоплатците и би трябвало да е публична. От ведомството на Владислав Горанов обаче са обявили, че изготвяните финансови обосновки за промени в данъчните закони са "служебна информация, която не следва да се обявява". Според МФ обосновките "нямат самостоятелно значение и са просто подготвителен документ", достъп до който следва да имат само чиновниците. Отказът идва на фона на течащите дебати в Народното събрание за промяна на Закона за нормативните актове и поредни обещания за въвеждане на задължителни оценки за въздействието от промените в правилата, припомня изданието. Според правилника на Министерския съвет не само данъчните закони, но всеки проект на акт, който оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, трябва да се внася за разглеждане с одобрена от МФ финансова обосновка, която да сдържа описание на проблема, мотиви за предложеното решение, описание на засегнатите от него групи, ефекта върху бюджета, очаквани резултати и индикатори за измерването им. Тези разчети обаче не се публикуват, затова и изданието е поискало да получи достъп до обосновките на внесените м.г. промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, за акцизите и Данъчноосигурителния процесуален кодекс. С тях бе прокаран така нареченият данък "уикенд" - облагането с ДДС на личното ползване на фирмени стоки и услуги, бе лансиран т.нар. "данък градинка", бе приет нов график за поскъпване на цигарите, коригираха се акцизи при горивата и т.н. |
