Ние предлагаме да има свободен избор за хората, защото това е признак на осигурителна култура. Народът го е казал - бели пари за черни дни. Тогава защо ние с една норма трябва да им създадем задължително поведение?
- Доцент Димитров, какъв е вашият коментар относно решението на финансовия министър Владислав Горанов да изтегли промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), свързани с начина на изплащане на пенсиите от частните фондове?
- Разумът надделя и в този смисъл решението на г-н Горанов е правилно. Идеята на финансовия министър да се преразгледат и решат някои проблеми с допълнителното пенсионно осигуряване е добра. Те стоят дълго време и се отлагат. Друг е въпросът как се постави този въпрос - в последната минута, без участниците в тази дейност да се консултират. В процеса на осигуряването държавата има свое запазено място и то е да осигури и гарантира надеждността на осигурителната дейност. Това обаче е демократичен процес - всеки влага своите пари и би трябвало хората да имат активно участие в процеса на промяна. Проблемът с наследствените пенсии бе отлаган още от записването му в този му вид в Кодекса на социално осигуряване. За решаването му на няколко пъти се правиха опити на експертно ниво, но не се стигна до нищо конкретно. Изсипаха се много негативи върху самата тристълбова система - едни смятат, че сме прибързали, други казват, че не сме узрели да я приложим. Трябва да припомня някои неща, които се случиха след създаването на системата през 2000 г. Първо, осигурителната вноска тогава бе 36,6%. Тя намаля през години неоправдано, според мен, до 17,8% - това доведе до сериозно намаляване на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Когато се правиха разчетите, се считаше, че вноската във втория стълб непрекъснато ще се увеличава и някъде през 2017 г. трябваше да стигне до 10%. Сега твърдим, че с вноска само от 5% не сме създали благоприятни условия спрямо тези, които се осигуряват в ДОО. Тогава осигурените лица бяха близо 3,5 милиона, сега са под 2,5 милиона, т.е. имаме много сериозно намаляване на приходната част.
- Едно от съображенията на финансовия министър за общ пул бе парите да не могат да се теглят авансово - заради риск за хората, които го направят, да останат с по-ниски пенсии.
- И сега законът казва, че вноските, които са направени във втория стълб, се ползват само при настъпване на осигурително събитие или навършване на законосъобразната възраст за пенсиониране.
- Българската стопанска камара предложи няколко алтернативни варианта за фазата на изплащане на втора пенсия. Обяснете ги с прости думи.
- Ние предлагаме да има свободен избор за хората, защото това е признак на осигурителна култура. Народът го е казал - бели пари за черни дни. Тогава защо ние с една норма трябва да им създадем задължително поведение? Човек си внася парите в тези фондове. Настъпва моментът, в който той има право да ползва парите. Защо да не му се даде възможност да разполага с тези средства както намери за добре? Първи вариант - иска да получава срочна пенсия, сключва договор с компания и получава срочна пенсия. Изчерпва се партидата и той приключва отношенията си с тази компания. Втора възможност - изтегля тези пари и ги инвестира в животозастрахователна компания. Там получава рента. Други възможности - прехвърля парите в друг пенсионен фонд, където му дават по-добри условия и, разбира се, ако той желае, при условията, които фондът предлага, му се отпуска пожизнена пенсия. Това предлагаме. Трябва да накараме хората, които се осигуряват, да бъдат по-активни от гледна точка на контрола на пенсионните фондове, а не предварително отгоре да им спускаме решения. Тогава те стават безразлични.
- Как гледате на тезата, че първият и вторият пенсионен стълб се конкурират?
- Не я споделям. Първо, в единия фонд внасяме 17,8%, в другия - 5%. Второ, единият работи на разходопокривен принцип, другият - на капиталова схема. Трето, получаването на пенсия от ДОО става по ред, начин и формула, които са различни от тези във втория стълб - там се отваря партидата и колкото средства има натрупани в нея, по това се определят бъдещите доходи от пенсионния фонд. Няма конкуренция.
- Трябва ли промените в КСО да бъдат направени, след като излязат резултатите от стрес тестовете на пенсионните дружества?
- Категорично. Извършването на стрес тестовете е една проверка на състоянието на самите фондове и на нормативната уредба, по които се управляват самите фондове. За пълна промяна на модела трябва да се преразгледат не отделни части, а цялата нормативна уредба, с която се управляват фондовете. Ако излязат някои дефекти и деформации, които не са съвместими с това, което искаме, какво правим? Нека да не слагаме каруцата пред коня. Все пак са минали 15 години от функционирането на тази система. Трябва да се преразгледа цялото законодателство, свързано с тяхната дейност.
- Какво очаквате от резултатите от стрес тестовете?
- Инвестиционната политика на пенсионните фондове се е водила съобразно законодателството както в качествено, така и в количествено отношение. През тези години Комисията по финансов надзор следи изкъсо този процес. Банките депозитари, в които се влагат парите на пенсионните фондове, съгласно закона имат задължението да контролират къде и как се инвестират средствата на осигурените лица. Т.е. имаме, грубо казано, три филтъра, които контролират този процес. Друг е въпросът, че при преминаването на страната в Европейския съюз се даде възможност повече от половината инвестиции на пенсионните фондове да не бъдат в България. Една част от тях са инвестирани в трети страни. Защо трябва да бъдат там, а не да бъдат инвестирани у нас, за да инвестираме в производство и да стимулираме икономиката, е друг въпрос. Всичко това ще си проличи - в какви активи са инвестирани, дали някой е „проспал“ инвестирането в кухи активи и т.н.
- Промените на финансовото министерство във връзка с инвестиционната политика на пенсионните фондове остават като предложения на дневен ред. Смятате ли за добра идеята да отпадат инвестициите в недвижими имоти поради липса на прозрачност и опасност от сключване на сделки при непазарни условия?
- Инвестирането в недвижими имоти носи голям риск. Знаете какво се случи преди финансовата криза. Смятам, че ограничението, което се предлага, е целесъобразно. Без да бъда точен, има инвестиции в недвижими имоти при едни цени, сега тяхната реална стойност е друга и тук вече резултатите от стрес тестовете ще покажат колко голяма е тази разлика.
- Близо 10 млрд. лева е портфейлът, който са събрали частните фондове от вноски на хората за около 13 г. - от 2002 до 2015 г. Нека да обясним на хората колко солидна е тази сума?
- Да се съберат тези пари и да се опазят при тези метаморфози, които станаха в обществото, е голям успех. Въпросът дали това са много пари е сложен - все пак тяхната величина се определя от вноска от само 5%.
- А дали са опазени?
- Това ще стане ясно само след стрес тестове. Тези пари са в инвестиционни инструменти. Примерно законът позволява не повече от 25% от тях да бъдат банкови депозити, сега те са около 17%. Използват се редица инвестиционни инструменти. При анализа на портфолиото на даден фонд ще стане ясно какво е реалното положение.
- Сега „топката“ за фазата на изплащането на вторите пенсии е в полето на Националния съвет за тристранно сътрудничество с активното участие на бизнес и синдикати. Как ще я „изиграете“ оттук нататък заедно, разбира се, със социалното министерство?
- Първото нещо, което трябва да се направи, е всички страни - синдикати, бизнес, държава, да разкрият картите ясно и категорично и да започне съдържателен, обективен диалог как трябва да бъде решен този проблем. Да се види къде е пресечната точка на всички интереси и най-вече защитата на интересите на осигурените лица. Има нещо много важно - всичко, което се подготвя като промяна, трябва да бъде съобразено с един добър актюерски анализ за бъдещото развитие на осигурителната система. В Националния осигурителен институт има ценни анализи. Да не забравяме и това, че вторият стълб е част от една тристълбова система и той трябва да се разглежда като свързан с другите два. Преди време имаше подем във внасянето на вноски в доброволните пенсионни фондове. С тези непрекъснати атаки към втория стълб, към качеството на инвестиционния процес през последните години имаме изключително ниски темпове на вноски в доброволните фондове. Към тях практически няма интерес, защото този интерес се разколеба, той се неглижираше в общественото пространство. В света има силно развити доброволни пенсионни фондове. Големият въпрос пред всички нас, участниците в този процес, е как да върнем доверието в осигурителната система, защото хората изгубиха това доверие.
- Има ли доверие на фона и на огромната бюджетна дупка в НОИ?
- Когато една система е привлекателна, а условията в нея не са „мъгляви“, тогава хората имат доверие и правят вноски. Сега за съжаление това го няма, а сивият сектор в осигурителната система е голям.
- Като преподавател давате ли задачи на студентите във връзка с вторите пенсии. Какво избират те?
- Младите вярват по-малко на държавата. Скоро имах лекции по този въпрос. Те са силно разколебани от това, което става, и се лутат. Питат се - излъгаха ли ни с тези фондове? В социалното осигуряване има един много важен принцип - трябва да се правят много бавни, но добре пресметнати крачки в промяната, защото тя е дългосрочна най-малко в две измерения - от една страна - от доходите, а от друга - в съзнанието на хората. Затова трябва да създадем осигурителна култура в България. Кое пречи в XI клас да има предмет по осигурителна култура? Нали като завършат гимназия, трябва да си направят здравно и пенсионно осигуряване. А ние пращаме тези деца напред, без да знаят и запетая от един сложен процес. Това е култура, която трябва да се формира.
- Последен въпрос, този път по проблемите в здравеопазването. Като член на надзорния съвет на здравната каса, как ще коментирате напрежението по оста НЗОК - „Пирогов“?
- Изразявам личното си мнение, въпреки че от месец не съм в надзора на касата заради ротационния принцип. „Пирогов“ трябва да бъде освободен от всякаква лимитна дейност. Това е национална институция, в която приемът не може да се регулира по никакъв начин. Преди много години бюджетът на института беше към Министерството на здравеопазването и се отпускаха толкова средства, колкото са необходими. Това не означава, че не трябва да има контрол. Има катедри, клиники, които са уникални. Как да лимитираме дейността на клиниката по изгаряния например?
***
Григор Димитров има висше техническо и висше икономическо образование. Магистър по управление на човешките ресурси. Доктор по икономика. Преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. Бил е главен изпълнителен директор на пенсионноосигурителна и на здравноосигурителна компания. Автор на учебник по здравно осигуряване. Участвал е в работната група по подготовка на Кодекса за социално осигуряване и в Консултативния съвет по проблемите на пенсионната реформа. В момента е главен директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара.