Дата: 12.09.2016

Източник: БСК

Прочетено: 1306

Ръководството на БСК, в лицето на изпълнителния председател на камарата Божидар Данев и заместник-председателите Георги Шиваров и Димитър Бранков, се срещна с редовната Мисия на Международния валутен фонд (МВФ), която е на посещение в България в периода между 7-16 септември 2016 г. В срещата от страна на БСК участваха още Веселин Илиев – главен директор „Външноикономическо сътрудничество“, Мария Минчева – юрисконсулт, и Станислав Попдончев – финансов директор. От страна на МВФ участваха Наталия Стеценко от правния департамент на фонда и Хосе Гаридо от департамента за закрила правата на кредиторите.

По искане на гостите от МВФ, акцент в разговора бе поставен върху проблемите на фирмената задлъжнялост и процедурите по несъстоятелност.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев отбеляза, че БСК е първата организация у нас, която още преди повече от 10 години започна да изготвя и представя анализ на междуфирмената задлъжнялост, както и да предлага съответните решения за преодоляване на този проблем. Г-н Данев подчерта, че размерът на фирмените дългове надхвърля неколкократно размера на БВП на страната, а основен източник на задължения е ненавременното или изцяло липсващото заплащане на извършени стоки и услуги от страна на държавни и общински структури (спрямо изпълнителите на обществени поръчки) или на големи изпълнители на обществени поръчки (спрямо техните подизпълнители и доставчици).

В основата на този проблем стоят мудните и скъпи съдебни процедури по несъстоятелност. В тази връзка, изпълнителният председател на БСК отбеляза, че високите съдебни такси препятстват достъпа до правосъдие особено на малките и средните предприятия. От друга страна, голяма част от изпълнителите на обществени поръчки се въздържат да предявяват искове за неизпълнени финансови ангажименти на техните възложители, тъй като се опасяват, че това ще е причина повече да не бъдат бенефициенти на средства по обществени поръчки. „Получава се така, че големите изпълнители на обществени поръчки не търсят приходите си от възложителите, което ги принуждава да не се разплащат с подизпълнителите си, а подизпълнителите не могат да ги съдят, заради високите съдебни такси, което пък ги води към фалит. Това е един омагьосан кръг, за чието премахване не виждаме съществени управленски действия“, каза Божидар Данев.

Според експертите на БСК, причините за високата фирмена и междуфирмена задлъжнялост са комплексни. Сред тях са, освен високите съдебни такси, също и проблемите с кадровото обезпечаване на съдилищата, както и неравномерната натовареност на отделните съдилища в страната. В същото време, според доклад на Софийския градски съд, през миналата година делата по несъстоятелност бележат ръст с над една-шеста спрямо предходната година.

Представителите на МВФ бяха запознати с реформите по проблема с несъстоятелността, които са на фаза първо четене в Народното събрание, т.е. все още не са законодателен факт. Част от промените предвиждат въвеждане в Търговския закон на „производство по стабилизация“, което ще предхожда производството по несъстоятелност, а целта е да се предоговори чрез споразумение с кредитора съответното задължение и фирмата да не стига до етап на несъстоятелност.

Сред изтъкнатите от БСК проблеми бе и този за липсата на оценка на въздействието на законодателството (както предварителна, така и последваща), което възпрепятства ефективното наблюдение и управление на процесите, вкл. по несъстоятелността. Като пример бе посочено, че към днешна дата няма последваща оценка на въздействието на направените през 2013 г. последни по-сериозни промени в сферата на несъстоятелността. „За нас не е ясно какви са последствията от тези промени, тъй като няма последваща оценка на въздействието, но настоящото внасяне на нов огромен пакет промени говори за това, че и промените през 2013 г. не са изиграли необходимата роля“, каза Мария Минчева, юрисконсулт на БСК.

Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков отбеляза друг български феномен – различните решения на различните съдилища по аналогични казуси. Това, според него, внася допълнителна несигурност и кара засегнатите страни да се въздържат от опити да потърсят правосъдие. Това е причината пазарът на факторинг в България да е с най-ниските показатели в Европа.

Георги Шиваров, зам.-председател на БСК, акцентира върху факта, че от шест години не е публикуван доклад за състоянието на малките и средните предприятия, при положение че правителството има ангажимент на всеки две години да подготвя такъв доклад.

На въпрос от страна на МВФ за подлагането на проектите на нормативни документи на обществена дискусия, представителите на БСК отбелязаха, че такова обсъждане формално се прави, но реално не е ясно каква част от предложенията на неправителствения сектор и, в частност – на бизнеса, биват възприети и каква част са отхвърлени, при това не е ясно с какви аргументи става това отхвърляне. В този смисъл, т.нар. обществени консултации бяха окачествени като формални и неефективни.