„НА ТАЗИ ДАТА“: СЕДМИЦАТА 23-29 АПРИЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Припомняме активностите на БСК в минали години
(самостоятелно или в партньорство с другите работодателски организации)
и правим равносметка за резултатите

____________

• 23 април 2009 г.: Писмо до министър-председателя във връзка с методиката за определяне на таксата за битови отпадъци В писмото се казва: "Българският бизнес очаква спешно обсъждане и приемане на съответните законови промени с оглед въвеждане на европейските законодателство и практика. В тази връзка БСК декларира намеренията си да постави проблемите за неспазване на основни принципи на правото на ЕС, защитаващо околната среда и потребителите на т.н. „услуги от общ интерес”, пред съответните институции на ЕС."

9 години са внесени изменения в ЗМДТ – в сила от 2020 г. Предстои лобиране за регламентиране на възможност от 1 юли да могат да сключват договори за третиране на БО, като не дължат ТБО на общината.

• 24 април 2012 г.: Позиция по актуализацията на Националната програма за реформи (2012-2020 г.) Сред предложенията на БСК са:
  • Да бъдат преразгледани възприетите нереалистични цели, включени във все още актуални национални стратегически документи (напр., достигане на средноевропейски нива на доходи на населението до средата на 2013 г.).
  • е на минимално равнище от 60 % на БВП на жител по паритет на покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС до 2020 г.”
  • Да бъде осигурена ясна рамка за конкретни действия, политики и осигуряване на условия за устойчив средногодишен ръст на БВП от мин. 4,5-5% през периода 2014-2020 г., вкл.: Върховенство на закона, правов ред, институционална и регулаторна среда; Контролиран изход от валутния борд и присъединяване към еврозоната; Ускорена образователна реформа; Предварителна проектна готовност на ключово значими обекти на националната инфраструктура; Децентрализация и регионално развитие; Развитие на експортни производства, вкл. селското стопанство, хранителната и туристическа индустрия; Компенсиращи действия и обрат в демографската и емиграционна ситуация, застаряването на населението, приобщаване на социални групи в неравностойно положение вкл., от етническите общности на пазара на труда (младежи, трайно безработни, обезкуражени, неграмотни, неквалифицирани и демотивирани лица).

6 години по-късно продължава практиката да се залага нисък дългосрочен ръст на БВП – напри. Национална транспортна стратегия до 2030 г. от есента на 2017г.

• 25 април 2016 г.: Позиция относно проекта на МФ за ЗИД на КСО. Сред основните бележки на БСК са:
  • Липсва системен подход и дългосрочна визия за развитието на пенсионното осигуряване в България. На фона на влошеното състояние на пенсионно-осигурителната ни система, вместо цялостна концепция за нейното стабилизиране, отново се предлагат промени само в единия осигурителен стълб.
  • Предлаганите промени не са аргументирани чрез пълноценна оценка на тяхното въздействие в краткосрочен и дългосрочен план върху пенсионната система и върху социално-икономическото развитие на страната
  • Надяваме се, че публикуването на законопроекта за публична дискусия непосредствено преди великденските празници е съвпадение, а не нарочно действие. В същото време, не можем да не отбележим, че подобен подход бе възприет и при предходната сериозна промяна в КСО, която бе осъществена в последния работен ден преди коледните празници на 2014 г.

2 години по-късно е представено становище по фазата на изплащане на пенсия от допълнителното задължително осигуряване и бъдещето на т. нар. Сребърен фонд. Предстои внасяне на становище в рамките на обществено консултиране на концепция по същия въпрос.

• 25 април 2017 г.: Становище на АОБР по предложения от МТСП проект на тристранно споразумение за определяне на МРЗ Според АОБР:
  • Липсват критерии за диапазон, съответно за долна и горна граница на размера на МРЗ, на чиято основа да бъдат провеждани консултациите и предговорите между социалните партньори;
  • Създава се почти императивна възможност за ежегодна актуализация на МРЗ. В повечето ДЧ на ЕС вкл. новоприсъединилите се, актуализацията върви през 2-3 и повече години. Това дава предвидимост на средата и сигурност за текущото и инвестиционно планиране;
  • Залага се трайно и повишаващо се съотношение на МРЗ към СРЗ значително над ЕС-22 с МРЗ /41-42%/, което създава риск за икономически необоснован ръст на СРЗ, а това е предпоставка за генериране на допълнителна инфлация. Остават валидни и рисковете за натиск върху заетостта, особено на уязвимите групи от населението.

Година по-късно е ратифицирана Конвенция 131 на МОТ, с подкрепата на БСК и НПРО. Продължават преговорите за постигане на споразумение по МРЗ.

• 26 април 2006 г.: Становище на БСК относно предложената от МТСП Стратегия за повишаване доходите на населението до 2009 г. Според БСК:
  • Заложените в стратегията предложения/мерки не отразяват направените в уводната част констатации и анализ;
  • Липсва оценка на отражението на доходите в “сивия” сектор на икономиката върху реалните доходи в страната, нито се предвиждат някакви мерки за неговото ограничаване.
  • Липсва анализ на отражението на емиграцията на квалифицирани кадри върху доходите, доколкото те са пряко обвързани с квалификацията и производителността на труда на работещите.
  • Превръщането на МРЗ в основен регулатор на доходите и на пазара на труда означава стимулиране на нискоквалифицирания труд, бягството от образование и продължаващата деквалификация на населението.
  • Основен фактор за повишаване на заплатите трябва да бъде повишаването на производителността на труда, измерена чрез показателя брутна добавена стойност на един зает.
  • Заплатите в бюджетния сектор трябва да нарастват с темпа на БВП, защото той е техният източник. Успоредно с това трябва да се преструктурират неефективните бюджетни дейности
  • Абсурдно е разглеждането на средната работна заплата за страната като защитен доход. Няма такава практика в ЕС. Особено некоректен е изводът, че средната работна заплата за страната е под необходимите средства за издръжка на живота.
  • Предложенията за стесняване на разликата между пенсиите на лицата с по-малък и по-голям осигурителен принос демотивира още повече внасянето на осигурителни вноски върху реалните доходи и изграждането на осигурителна култура в населението.
  • Посочват се масовите злоупотреби с инвалидните пенсии, но не се предвиждат никакви мерки за преустановяването им.
  • да се увеличи сегашната пенсионна възраст с постепенно изравняване за двата пола
  • Предлага се драстично удължаване на отпуска за бременност и раждане, без да се отчита, че в ЕС отпускът за бременност и раждане е 14 седмици, а у нас 19,3 седмици; платеният отпуск за отглеждане на дете в ЕС е средно 4 месеца и в отделни страни максимум 7 месеца, а у нас 21 месеца. Необходимо е съкращаване на отпуска за бременност и раждане при увеличение на размера на обезщетението. Средствата за това трябва да се осигурят от бюджета, а не от осигурителната система.
  • Не приемаме обвързването на МРЗ с линията на бедност. Потвърждаваме нашето становище, че тя трябва да нараства с темпа на средната работна заплата.

12 години по-късно актуализирани са част от позициите на БСК, напр., по линията на бедност и връзката с МРЗ.

• 26 април 2006 г.: Становище относно проекта на ЗИД на ЗДМТ, внесен от МФ.
  • Подкрепяме предвидената възможност да не дължат такса битови отпадъци предприятията, които имат сключени договори за обслужване с оператори с валидни разрешителни за събиране и транспортиране на битови отпадъци.
  • Да се предвидят мерки за реално прилагане на режима на адресна регистрация чрез увеличаване на глобите за задължените лица, вкл. управители на етажна собственост, длъжностни лица от общинските администрации, допълнителни правомощия на органите на МВР и др.
  • За да се предотвратят потенциални опити общинските съвети да се връщат към практиката за определяне на ТБО на база данъчна оценка, БСК предлага нормативен текст: „В случаи, при които до 31 декември общинският съвет не одобри план-сметката с разходите за следващата година и/или видовете основи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по реда на този закон, съответните разходи за услугите по чл. 62 се финансират за сметка на собствените приходи на общината за следващата календарна година“

12 години по-късно са внесени изменения в ЗМДТ – в сила от 2020 г. Предстои лобиране за възможност юридическите лица да могат да сключват договори за третиране на битови отпадъци, като не дължат ТБО на общината.

• 27 април 2017 г.: Относно проект на постановление на МС за допълнение на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. БСК подкрепя предложението таксата за вписване на актове, подлежащи на вписване, да не надхвърля 1000 лв., а при апорт на недвижим имот в капитала на търговско дружество – 500 лв. В становището на БСК пише: „Учредяването и вписването на ипотеки, като обезпечение при сключване на сделки, представлява съществена част от формиране на цената на кредитите от търговските банки. Действително, както е отбелязано и в доклада към проекта на Постановление, държавната такса по вписване на ипотеки, нерядко достига десетки хиляди, а понякога и стотици хиляди левове. Този ефект се мултиплицира с всяко отбелязване, заличаване и подновяване на вписване, за което се събира половината от платената първоначално такса. Въвеждането на горна граница на събираната такса ще облекчи съществено стопанските субекти, ще кореспондира на предметния обхват на извършваната проверка и ще осигури прилагането на принципа на справедливост, прокламиран в преамбюла на Конституцията на РБ и редица нормативни актове.“

Промяната е приета.

• 28 април 2011 г.: Позиция относно политиките по доходите и социалните плащания. Бележките на БСК са в три основни направления:
  • По МРЗ: Основен ориентир за актуализация на МРЗ е приемането на таван от около 40% спрямо средната РЗ, в съответствие с преобладаващата практика и средни равнища в страните-членки на ЕС. Следва да се пристъпи решително към минимизиране на ролята на МРЗ като изключителен инструмент на бюджета и социалната политика чрез поетапно промяна на съответната правна рамка. През изминалите години МРЗ се превърна в основен бюджетен и социален инструмент, а не в измерител на труда, отчитащ производителността, резултатността и квалификацията. МРЗ се използва като основа за плащания и формиране на бюджетни разходи, регламентирани в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, в над 20 закона и над 40 подзаконови нормативни акта. Размерът на МРЗ е обвързан по икономически път и със средната РЗ, със средната пенсия, с минималната социална пенсия, с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и други социални плащания и помощи, с определяне на държавни такси и субсидии. По такъв начин МРЗ и свързаните с нея плащания засягат основни икономически и бюджетни пропорции и финансова устойчивост в условия на валутен борд и продължаваща икономическа криза.
  • По препоръчителния национален индекс за нарастване на работните заплати. Част от параметрите на този индекс са спорни от методологическа гл. т. Договарянето на индекси на ръст на брутните заплати, следва да протича преимуществено на равнище предприятие с отчитане на текущото пазарно и финансово състояние, конкурентен натиск и перспективи. Приемането на браншови препоръчителни индекси, в т.ч. по основни длъжности и професии (по аналогия с минималния осигурителен доход), може да бъде обсъждано в рамките на браншовото колективното трудово договаряне при отчитане на позициите на всички легитимни партньори. При необходимост на това равнище могат да бъдат договаряни и минимални почасови ставки, отчитащи специфичните условия за съответните икономически дейности, длъжности и професии или единна минимална ставка за съответната икономическа дейност.
  • По бюджетните заплати, пенсиите, социалните помощи и други плащания. Доколкото от свързаните основни параметри зависят устойчивостта на публичните финанси, общата фискална рамка на валутния борд при продължаваща икономическа криза, съответните решения следва да се вземат в рамките на подготовката и приемането на публичните бюджети.

9 години по-късно са развързани част от бюджетните плащания от МРЗ. Преустановен е дебатът за национален и браншови индекси за ръст на МРЗ.

• 28 април 2017 г.: Предложения за промени в Правилника за организацията и дейността на НС. БСК предлага:
  • На заинтересованите страни да се гарантира правото за представяне на становища и предложения по предварителните оценки въздействия (ОВ) във водещите парламентарни комисии.
  • Да се премахне забраната за внасяне на предложения и становища от заинтересованите страни между първо и второ четене на законопроекта в пленарна зала.
  • Да се осигури своевременно публикуване /до един работен ден/ на внесените становища на заинтересованите страни и задължени лица на страницата в Интернет на Народното събрание в раздела за съответната водеща комисия.
  • При оценени „очаквани значителни последици“, за които се извършва цялостна оценка на въздействието на съответните законопроекти, да се регламентира удължен срок за представяне на предложенията на народните представители между първо и второ гласуване в НС. Да се предвиди особен ред и удължен срок за влизане в сила на съответния закон - минимум шест месеца от датата на публикуването, както и съкратен срок не по-дълъг от един-два месеца за приемане на свързаната подзаконова правна уредба.

БСК представя становище по измененията на правилника на НС в началото на всеки мандата на НС. В предишни години са отчетени част от предложенията, вкл. увеличаване на срока за консултиране на внесени законопроекти със заинтересованите страни, увеличаване на срока при обсъждане в ресорните ПК, критерии за значимо въздействие при извършване на ОВ. По последното предложение, качено на сайта на НС, липсва реакция на НС.

• 28 април 2017 г.: Становище на АОБР относно проекта на ЗИД на Закона за местните данъци и такси Основни акценти в становището:
  • Подкрепяме по принцип предложения проект, в чието изготвяне наши представители участваха с многобройни предложения и коментари по отделни текстове. Нещо повече, като отговорни изразители на интересите на българския бизнес, наши организации - членове инициираха основна част от предлаганите промени още през 2001 г.
  • В чл. 67, ал. 4 текста „Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци” предлагаме да бъде заменен със следното изречение „Количеството битови отпадъци е единствена основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци“
  • С чл. 67, ал, 5 е регламентирано правото на общинските съвети да приемат основа на ТБО, различна от посочената в ал. 4 (количествата събрани и третирани битови отпадъци) при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането на ал. 4. Предлагаме тази норма да отпадне, доколкото насочва усилията на общинските администрации към аргументиране на „причини“ за използване на данъчната оценка на имота или други основи, несвързани с количествата битови отпадъци, вместо към обективно определяне /измерване/ на количествата.
  • Броят на ползвателите на имотите да остане единствена възможност /основа/ за определяне на таксата за поддържане чистотата на местата за обществено ползване.
  • Да се създаде легална дефиниция на понятието „имоти, в които се извършва дейност, при която не се генерират битови отпадъци“: „…това са имоти, в които са разположени съоръжения на инфраструктурата (трафопостове, възлови станции, абонатни станции, подстанции, тръбопроводи, антени и др.), в които се развиват дейности, които не генерират битови отпадъци.

Година по-късно са внесени изменения в ЗМДТ – в сила от 2020г. Предстои лобиране за възможност юридическите лица да могат да сключват договори за третиране на битови отпадъци, като не дължат ТБО на общината.

• 29 април 2015 г.: Становище относно обществено консултиране на проект на ЗИД на КСО БСК не подкрепя внасянето на частични изменения и липсата на обща законодателна рамка, която да се обсъди в експертен и обществен формат, и в НСТС. Сред останалите бележки на камарата са:
  • В законопроекта липсват текстове, с които да се изключат всички плащания, които имат характер на социално подпомагане и помощ, за които липсва осигурителен принос на лицата и не са финансирани целево от републиканския бюджет.
  • Липсват предложения за радикални промени в системата за определяне и отпускане на пенсиите за инвалидност.
  • Да отпадне прилагането на минималните осигурителни прагове;
  • Разпределението на осигурителната вноска между работодателя и осигуреното лице постепенно да достигне 50:50;
  • Да се въведе лична осигурителна вноска за държавните служители и за служителите от специалните ведомства;
  • Да отпаднат постепенно ограниченията за максимален размер на пенсиите за всички лица, вкл. за придобилите право и за неотпуснати пенсии.
  • В предложенията липсват нови, по-обективни и справедливи критерии, които да не позволяват ползване правата за ранно пенсиониране, когато условията на работа и риска не отговарят на изискванията. Това се отнася за силовите ведомства, където правата за ранно пенсиониране се ползват от всички служители;
  • Категорично възразяваме срещу предложението за повишаване размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Безработица“ в период от 12 г. с общо 4,5 % (през една година с 0, 5% вноската за фонд „Пенсии“ и на следващата година – с 0,2% на вноската за фонд „Безработица“).
  • Предложените нови промени за използване на т.н. „Сребърен фонд“ за временно или постоянно „съхраняване“ на средства от личните партиди от УПФ задълбочават проблемите.
  • БСК категорично не подкрепи приетите в края на м.г. промени въвеждащи „конкуренция“ между разходно-покривната (солидарна) и капиталовата схема и т.н. „свободен“ избор на лицата, родени след 1959 г., между допълнителна пенсия от УПФ или само на пожизнена пенсия от ДОО, които променят цялостната архитектура и принципи на избрания пенсионен модел. Целият раздел на КСО продължава да носи името "допълнително задължително пенсионно осигуряване", при положение че вече осигуряването в универсален пенсионен фонд е обект на правото на избор, а не задължение за лицата, което поставя под съмнение юридическата прецизност и съответствие с приетите принципи на осигуряването.
  • oНаложителни са основни реформи в пенсионно-осигурителната система, вкл.:
    • „саниране“ на пенсионно осигурителната система от всички плащания несвързани с осигурителен принос на лицата, които не са финансирани целево от републиканския бюджет;
    • преразглеждане на критериите, налагане на ефективен контрол и ограничаване на обхвата на правоимащите лица спрямо действащите режими на ранно пенсиониране;
    • ограничаване на трудовия стаж до минимално изискуемия ефективен осигурителен стаж, в производства и дейности, създаващи риск за здравето;
    • въвеждане на отделни фондове в рамките на първия стълб на ПОС за осигурени лица с права за ранно пенсиониране (категорийни работници, отбрана и сигурност);
    • рязко ограничаване на осигурителните измами, свързани с медицинската експертиза на работоспособността;
    • разширяване на осигурителната база за сметка на реформиране на регулаторните режими, повишаване на образователното и квалификационно равнище, увеличаване на икономическия растеж, заетостта и осигурителния доход.
    • плавно намаление на таксите за пенсионните дружества до определен размер;
    • въвеждане на т.н. мултифондове за обвързване на жизнения цикъл на осигурените лица с начина на управление на средствата по личните партиди;
    • създаване на Гаранционен фонд;
    • механизми за защита средствата на осигурените лица;
    • допълнителни преференции за лицата, които правят вноски за доброволните фондове и допълнителни ограничения при тяхното изтегляне;
    • въвеждане на ясни стандарти за управление на риска и за изискванията за опит и квалификация на лицата, ангажирани с инвестиционните решения;
    • стандарти за избягване на конфликт на интереси при вземане на инвестиционни решения;
    • допълнителни изисквания към инвестиционната политика, определянето на стратегически портфейл, отчетност и корекции спрямо него и анализа на пазара;
    • въвеждане на гаранция за запазване на допълнителната пенсия спрямо размера на направените вноски.
    • въвеждане на изискуема възраст за осигурени лица по чл. 69 от КСО;
    • отпускане на намалена пенсия за ОСВ на лица с наличен осигурителен стаж но с недостигаща до 12 месеца възраст, пожизнено с по 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст;
    • отмяна на зачитането на осигурителен стаж 4 г. за 5 г. при осигуряване на повече от едно основание;
    • отпадане на избора на доход за три години преди 1997 г. върху който са внесени осигурителни вноски при изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО за определяне на пенсията и др.

2 години по-късно е въведен допълнителен фонд към ДОО за пенсиите на лицата по чл. 69 по предложенията на БСК, отпада избора на т. нар. 3 г. за новоотпуснати пенсии, предстои регламентация на пенсиите от Втория стълб, вкл. въвеждане на гаранционни фондове.