Дата: 04.10.2019

Източник: Икономист

Прочетено: 610

Имате смарт телефон, най-вероятно "умен" часовник, у дома управлявате светлините, пускате музиката и проверявате прогнозата за времето с "умна" колонка. Телевизорът ви също е "смарт" – нещо повече от един прост монитор. Ако шофирате съвременен автомобил, сте обграден от умни технологии – на "навигацията" виждате задръстванията, на таблото пред очите ви са ограниченията на скоростта, а ако не натиснете спирачката навреме, колата сама ще го направи. В офиса светлините и отоплението се настройват автоматично спрямо промените в околната среда.

Думата "смарт" в най-голяма степен определя живота на съвременния активен гражданин. Но за разлика от личния живот в обществената среда всеки се сблъсква с "глупавата" реалност. Редене на опашки за всякакви административни услуги, претъпкан градски транспорт, отровен през зимата въздух, неосветени, прашни улици и тротоари.

Градовете ни не са умни, но те могат да станат "смарт". През последните десетилетия чрез развитието на свързаните устройства (интернет на нещата) все повече градски управи по света използват различни сензори, за да събират данни и да управляват ефективно своите активи и ресурси. Енциклопедични примери за умни градове са Сингапур, Амстердам, Барселона, Стокхолм, Копенхаген, в които различни проекти и технологии помагат за намаляването на трафика, по-доброто оползотворяване на енергията и безопасността на гражданите, като повишават качеството на живот в тях.

"Умният град трябва да може да се адаптира към постоянно променящата се обстановка в него и да дава възможно най-добрите услуги на своите граждани", казва урбанистът Калоян Карамитов от общинското предприятие "Софпроект – Общ градоустройствен план".

Няколко български примера
Благодарение на телекомите през последните години и в някои български градове започнаха да се прилагат технологии, които се приближават с една стъпка до определението "умен град". Наскоро Монтана подписа договор с А1 за създаване на система за интелигентно сметосъбиране чрез разположени в контейнерите сензори, работещи по технологията Narrowband IoT. С нея ще се събират данни за степента на запълване на кофите, за извозваното количество отпадъци и ще се планират маршрутите на сметосъбиращите машини.

Платформата на "Виваком" VIVA Smart City дава възможност за управление, мониторинг и анализ на градска среда с 13 различни модула, сред които наблюдение и контрол на трафик, градски транспорт, паркиране, наем на велосипеди, улично осветление, видеонаблюдение, трафик нарушения и други. Враца и Поморие използват системата ѝ за видеонаблюдение, като с нея се следи трафикът, разпознават се автомобилни номера на нарушители и се алармира при изоставени предмети или дори паднали на тротоара граждани. Бургас използва системата за контрол на паркирането и даването на велосипеди под наем.

Няколко български града усвояват европейски средства по проекти, свързани с умните градове (виж стр.18). Но без концептуална промяна в начина на управление на общините трудно ще бъде постигнат преходът към умни градове.

Столична община периодично кандидатства по всички възможни програми и много често темите за умен град стигат до сътрудничество с по-умните градове, които вече нещо са направили по въпроса. Иван Велков, зам.-председател на Столичния общински съвет, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация и член на УС на Българска стопанска камара, казва че в последните години Общинският съвет е приел няколко стратегически документа по тази тема, но посочва, че липсва най-същественото – тези дейности и процеси да не са пилотни по проекти тук-там, а да залегнат в бюджета и в конкретните бизнес планове на ресорните зам.-кметове. А след като иновациите не залегнат в бюджета, няма как да се случват. "Ние приемаме такива стратегии и те остават във въздуха. Това периодично демотивира участниците в неговата подготовка. Младите подготвени хора, които са писали такива документи, виждат, че техният труд няма смисъл, напускат общината и си намират работа в частна компания, която им дава видим резултат от тяхната дейност", допълва Иван Велков. Но за постигане на напредък е необходима и дигитализация на администрацията. "За разлика от страни като Естония, при нас огломна част от документооборота все още минава по начин, типичен за XIX век – с хартиени екземпляри, мокър печат и 30-дневен срок за отговор", дава пример той.

Според него най-адекватното решение, което може да доведе до бърз ефект, е дейностите, свързани с въвеждането на иновации, където попада и "умният" град, е те да се делегират на професионалисти и организации, вместо да остават в ресора на зам.-кметове, които дори не разбират за какво става въпрос.

"Това, което малко хора оценяват, е, че София и хората в нея са готови да възприемат доста добронамерено и благосклонно далеч по-смели решения и преподреждания на някои взаимодействия между средата, тях самите и публичната власт. Те дори ги очакват. Но поради страх от управляващите някой да не се ядоса, да не протестира, да не се чувства онеправдан, или да се раздели с власт или монопол, такива действия се отлага във времето и не стартират", допълва той.

Въпреки че подобно решение изглежда революционно, аутсорсването на тези услуги ще даде възможност за по-бързо въвеждане на процесите. Велков дава за пример все още неосъществената концесия за споделени велосипеди, която се точи от 4 години заради съдебни обжалвания. "Много трудно може е да очакваш общината да аутсорсне и да делегира образование, здравеопазване или социалните дейности. Но въвеждането на иновациите няма как да го направи администрацията. Това трябва да го направят иноваторите. Но за да го направят, не трябва да им се пречи", казва Велков.

Данните са ключови
Градовете ни са изостанали от съвремието не само в дигитализирането на администравитните услуги, но и в събирането, анализа и използването на данните за състоянието на градската среда. А без това няма как да "поумнеят". В момента "Софпроект-ОГП" работи по създаването на дигитален транспортен модел на Столична община, като предприятието набелязва какви данни са необходими, в какъв формат да бъдат, колко често да се актуализират и от какви източници могат да се получават. Преди са се правели транспортни моделирания за метрото, както и за някои отделни сгради, но сега "Софпроект" иска да създаде цялостен модел, от който да се вземат извадки както за пътникопотоците и тяхната интензивност, така и за отделните територии – как ще бъдат натоварени, ако се строи някоя сграда, – колко хора се очаква да работят, колко от тях ще пристигат с автомобили и да се анализира дали съответната инфраструктура може да поеме това.

"Ако видим, че дадена локация се задръства, ще може да насочим повече мерки за прехвърляне на потоците към обществения транспорт и велосипедната инфраструктура, за да се облекчи трафикът. Или да дадем препоръки на инвеститор", дава пример Карамитов. Всички градове, които са се справили в някаква степен със своите трудности в мобилността, имат такъв модел, знаят къде колко хора живеят, с какво се движат и точните им маршрути. Спрямо това мрежата на обществения транспорт се прецизира или се прави нова инфраструктура, обяснява той.

Новата билетна система, която се очаква да заработи през 2020 г. в София, също ще даде възможност за умно управление на трафика, защото ще показва натовареността на линиите в реално време. Така ще може да се пускат допълнителни превозни средства и да се променят маршрути.

В момента "Софпроект" започва партньорство със Софийския университет по проекта GATE по "Хоризонт 2020", като висшето училище ще направи изследователски център, в който ще се анализират големи масиви от данни за градски процеси, за да се види как "живее" градът. Ще се разположат различни сензори, които ще измерват как се движат хората, какво е енергийното потребление и други показатели. Идеята е на база на тези данни да се направи такъв модел и за целия град. Така градът да има дигитален модел не само на транспорта, но и на сградите с включените хора в тях, като се обвържат процесите – как се движат хората, какво отопление използват, къде учат и работят. А това ще помогне на града да поумнее, а на администрацията да взема адекватни решения.