Където по света са провеждани експериментите, производителността на труда се повишава
Идеята за съкращаване на работната седмица до 4 дни е нещо, което набира все повече привърженици. Доста държави експериментират, за да разберат как намаляването на работните дни се отразява върху продуктивността и психологичното състояние на работещите. Редица бизнеси, които вече са изпробвали съкращаването на работната седмица, твърдят, че продуктивността се е увеличила, както и че персоналът е по-мотивиран, а и нивата на стрес и претоварване са намалели.
Преди дни "Менпауъргруп" в Югоизточна Европа въведе официално четиридневната работна седмица за представителствата си в България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия. Това става след успешен пилотен проект, продължил 4 месеца, който повлиял благоприятно на продуктивността и състоянието на служителите. Резултатите от проекта показват, че 89% от служителите са подобрили баланса между професионалния и личния си живот, както и че 91% се чувстват по-удовлетворени от работата, в сравнение с миналата година, когато са били 75%.
Друг важен аспект е равнопоставеността между двата пола. С въвеждането на четиридневна работна седмица жените, които искат приоритет на семейството, могат да го направят, без да се налага да загърбват своите професионални задължения.
Друга полза от съкращаването на работните дни е намаляването на въглеродните емисии. Компанията цели да намали оперативните си емисии до 60% и емисиите си от доставки до 30% до 2030 г. Амбицията на компанията е до 2045 г. да достигне нулеви емисии. Четиридневната работна седмица води до по-малко пътувания на служителите до работните им места, което доведе до по-малко използвано гориво.
В Европа все повече работодатели обмислят въвеждането на по-кратка работна седмица, но на много места това е все още експеримент, който се финансира от държавата.
Белгия преди дни разреши четиридневната работна седмица, като жителите ѝ вече могат да избират дали да работят десет часа дневно вместо осем, за да съкратят работната си седмица с един ден.
Една от първите държави, която тества иновацията за по-кратка работна седмица, е Исландия. Разликата е, че по време на експеримента северната държава не само удължава почивните си дни, но и намалява работните часове от 40 на около 36 на седмица, като не променя заплащането.
Според Исландия моделът е повече от успешен и се стига до решение промените да останат. Към момента малко над 85% от работещите в Исландия имат право на четиридневна работна седмица.
Идеята за въвеждането на четиридневна работна седмица в Испания идва от "Мас Паис" – лявоцентристка партия, като бе подкрепена и от властите. В експеримента за преминаване към 32 часа работа на седмица по изчисления от партията могат да участват около 200 компании с между 3000 и 6000 работници, а продължителността му ще бъде три години. При провеждането на експеримента се гарантира на работниците, че през първата година ще запазят заплатите си 100%, след което ще последва постепенното им намаляване
Основната цел е компаниите да открият нови работни места, тоест всяка фирма може да назначи по един нов служител на пълен работен ден, ако петима преминат на четиридневна работна седмица и са ден по-малко на работното си място. Испания е предвидила финансиране за фирмите, които участват в проекта, с около 50 млн. евро. Разходите на компаниите ще бъдат покрити 100% през първата, 50% през втората и 33% през третата година.
Не се знае дали испанските фирми, участващи в проекта, ще запазят четиридневната работна седмица след неговото приключване, тъй като тогава помощите от държавата ще отпаднат.
Към момента Шотландия също провежда експеримент с четиридневна работна седмица. Фирмите, които участват в тестването, получават помощи от държавата на стойност около 10 млн. паунда. Работните часове там са намалени с 20%, но заплатите остават същите.
Швеция тества четиридневната работна седмица още през 2015 г. След провеждането на експеримента се установи, че въпреки положителните промени спрямо продуктивността и състоянието на служителите, на държавата ѝ излиза доста скъпо.
Въпреки това някои фирми там решиха да запазят съкратената работна седмица.
В края на май миналата година новозеландският премиер Джасинда Ардерн отправи предложение към работодателите да обмислят идеи за гъвкавост в работния процес, като в това влиза и въвеждането на четиридневна работна седмица. Целта е подобряване на състоянието на вътрешния туризъм и спомагане на служителите да балансират работата с личния си живот.
Във Великобритания също експериментират с четиридневната работна седмица без промяна на заплащането. Продължителността на проекта е шест месеца, а главната цел е да се установи как ще се променят нивата на продуктивността. Участниците в него ще работят четири дни в седмицата, като заплатите им няма да бъдат променени. Така служителите ще работят около 28 часа за четири дни. За британските компании – 30 на брой, които участват в проекта, е предвиден пакет подкрепа, който се състои от семинари, работа в мрежа и достъп до академични изследвания. Изследователски екип ще отчита продуктивността, състоянието на служителите и въздействието на околната среда на всяка една от компаниите.
Япония е страна, известна с работливостта на своите граждани. Въпреки това управляващите искат да дадат възможност на служителите да подобрят баланса между работа и личен живот. Към японските работодатели беше отправен призив за съкращаване на работната седмица на четири дни. Това, на което се надяват управляващите, е да убедят японските фирми, които са известни с консерватизма си и спазването на определени традиции, че гъвкавостта, дистанционната работа и други видове нововъведения ще са от полза на бизнеса дори и след края на пандемията.
Идеята за въвеждането на четиридневна работна седмица в Япония има за цел да задържи служителите, които биха напуснали, ако решат да създадат семейство, да даде допълнително свободно време на работещите, като по този начин ги мотивира да излизат и да харчат повече пари – това би допринесло за икономиката.
Друга цел, свързана с демографската криза в страната на изгряващото слънце, е благодарение на по-малкото часове, прекарани в офиса, младите хора да имат повече време за срещи, за връзки и следователно и за създаване на семейства.
Именно в Япония през 2019 г. "Майкрософт" въведе пробна четиридневна работна седмица, като в края ѝ се отчете повишаване на производителността с 40%. Преди месец намаляване на работните дни предложи и голямата японска корпорация "Панасоник". По думите на изпълнителния директор Юки Кусуми компанията се стреми да подобри благосъстоянието на своите служители. За момента в азиатската държава подобни промени в продължителността на работната седмица са все още изключения.
ОАЕ също не изостават. От началото на тази година там намалиха работната седмица с половин ден, т.е. в петък се работи само до обед.
А какви са нагласите в България
От години у нас се води диалог за съкращаването на работните дни. По думите на Жасмина Саръиванова, експерт "Социален диалог" в Българската стопанска камара, въвеждането на четиридневна работна седмица в България би било много индивидуално за всеки работодател. В българският Кодекс на труда няма забрана за въвеждането на подобен модел и това може да е плод на преговори между работодатели и служители.
"Трябва да имаме предвид, че не във всеки сектор би било подходящо въвеждането на четиридневна работна седмица. От съществена важност са и часовете, прекарани на работното място. Ако бъде въведен модел на четиридневна работна седмица, без да се увеличават часовете на работния ден от 8 на 10, това може да намали внесените осигуровки на служителите, а в по-нататъшен план и пенсиите, както и да повлияе и на редица други аспекти", допълни Саръиванова. По думите на експерта най-удачният вариант е въпросът да бъде оставен на договаряне за конкретното предприятие, което иска да въведе тази промяна.
