Ръководствата на Българската стопанска камара (БСК) и членуващи в камарата браншови организации от хранително-питейната индустрия проведоха двучасова работна среща с министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов и неговия екип. Срещата е по покана на Министерството, след като в края на миналата седмица национално представителните организации на работодателите дискутираха възможностите за намаляване на инфлацията и присъединяването на България към еврозоната със служебния премиер Гълъб Донев, вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, министъра на финансите Росица Велкова – Желева, и с министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов.
На срещата в Министерство на икономиката и индустрията участваха Яна Иванова - изп. директор на Сдружение „Храни и напитки България“, Цветан Илиев - член на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България, Диляна Попова - изп. директор на Асоциацията на месопреработвателите в България, Даниел Божанков - председател на УС на Асоциацията на промишленото птицевъдство, Наталия Барарева – експерт от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Никола Колев - секретар на Съюза на производителите на захар и захарни продукти, Димитър Михайлов - изп. директор на Асоциацията на свиневъдите в България и Ивана Радомирова - изп. директор на Съюза на пивоварите в България. Всички те споделиха актуални данни за съответните браншове, посочиха проблеми и възможни решения.
Яна Иванова, Сдружение „Храни и напитки България“: Повишение цените на хранителните продукти се дължи на поскъпването на суровините, нарушените вериги на доставки, повишените цени на торовете, поради тяхната липса, много по-високите цени на опаковките, цената на фуражите, а в някои сектори има съществен спад на оборотите. Въпреки това, по данни за септември и октомври на FoodDrinkEurope, потребителските цени на храните у нас са се повишили с 26%. В Унгария увеличението е с 39%, в Полша, Португалия и Румъния с 27%. Смятам, че държавата може да окаже подкрепа за овладяването на цените, като даде предвидимост от гледна точка на цени и доставки на ел. енергията, механизмът за изчисляване на МРЗ, процесите за изсветляване на икономиката и не на последно място - като намали ДДС при храните. Едно общо намаляване на ставката на 9% за всички храни и напитки би било изключително полезна мярка за намаляване ръста на цените, защото докато продължава конфликтът в Украйна, няма как да не продължават да растат и цените. Намаляването би довело и до изсветляване на сивия сектор и деклариране на реалните обороти. За пореден път апелирам да се направи проучване на Румънския опит, където от 22% ДДС стана 9% и същевременно приходите в хазната се увеличиха.
Идеята за намаляване на ДДС бе подкрепена от всички присъстващи браншови организации като мярка за задържане и дори спад на цените на хранителните продукти.
Цветан Илиев и Диляна Попова, Асоциацията на месопреработвателите в България: Ние сме малка, отворена икономика и категорично не сме създатели на инфлацията – внасяме и изнасяме стоки. Близо 60% от нашата суровина е внос и това ни прави много зависими. Има огромна конкуренция в сектора, над 200 компании са членове на нашата асоциация. Няма никаква предвидимост при фуражите, а цената на зърното спомага за 15% повишение при ценообразуването. Има само една единствена държавна мярка за подпомагане на преработвателите на български месни продукти. Всичко това е сред причините за по-високите цени на продуктите.
Димитър Михайлов, Асоциацията на свиневъдите в България: Към всичко казано от колегите добавям и фактора африканска чума по свинете (АЧС). АЧС срина в целия Европейски съюз и на световния пазар продажбата на свинско месо, наруши всички бизнес планове и доставки. След това кризата се задълбочи с последвалата COVID пандемия, която усложни още повече нещата. Защото пандемията и проинфлационната политика на големите държави доведоха до увеличаване цената на суровините за производството на фуражи. А към днешна дата проблемите се задълбочават и заради войната в Украйна, която изстреля цените на суровините на още по-високи нива. Оттам нататък спрямо сектора се оказва страхотен натиск от всички посоки. Като начало се спря износът на големите европейски свиневъдни производители към Китай заради африканската чума по свинете, забрана има и Италия, която изнася огромна част от продукцията си за САЩ. И така нереализираните количества месо остават в Европа и натискат силно надолу цените, като са в абсолютен противовес на рекордно високите цени на фуражите, които формират 70% от себестойността на свинете, трицифрените суми на електричеството и горивата. Очаквам много труден пазар за свиневъдството до средата на 2023 г. и за да се гарантира съществуването на този сектор, е необходимо държавата да изплаща навреме неизплатените средства. Без тази помощ и без нейното увеличение секторът е изгубен.
Даниел Божанков, Асоциация на промишленото птицевъдство: Близо 30% е поскъпването при пилешкото месо и яйцата. Повишението на цената е в резултат на цените на фуражите, които от 600 лв. сега се купуват на 1250 лв. На фона на това, секторът e бил изключен от кризисните мерки заради Covid-19 и за да не фалират предприятията още тогава, производителите са вложили всички налични средства.
Ивана Радомирова, Съюз на пивоварите в България: Средната пазарна цена за един литър бира в магазинната мрежа е между 1.80 лв. и 1.90 лв. Това е едва 5% повишение от началото на годината на фона на енергийните цени и затруднените вериги на доставка. Производителите посочват като водещ проблем липсата на предвидимост на средата, както от гледна точка на суровини, така и заради самата политическа обстановка.
Участниците в срещата бяха единодушни, че спекула в цените няма, а повишението е в резултат на високите цени на суровините и невъзможността за прогнозируемост, породена както от вътрешни, така и от външни фактори. Всичко това неминуемо води и до калкулация на риска в крайните цени, затова бизнесът апелира за полагане на максимални усилия от страна на държавата да бъдат ограничени рисковете.
Дискусията за възможностите за намаляване на цените при хранителните стоки ще продължат и в четвъртък, когато на срещата в Министерството на икономиката и индустрията ще присъстват и представителите на Сдружението за модерна търговия.
