ДОЦ. Д-Р ЩЕРЬО НОЖАРОВ: ЦЕНИТЕ НА ХРАНИТЕ ЩЕ ПАДНАТ ПРЕЗ МАЙ, НО НЕ ЗАРАДИ МЕРКИТЕ

 Когато горивата бяха с високи цени, говорехме само за това. Сега на ход са храните, казва икономическият съветник на Българската стопанска камара

• Там, където са въведени такива модели, е намалял грамажът и качеството на стоките
• Важният разговор и важните политики не трябва да са кампанийни

Доц. Ножаров, държавата размаха тоягата, образно казано, за търговци, които нарушават правилата. Заговори се за увеличаване на размера на санкциите, които КЗП налага. В момента максимумът е 50 000 лева, без значение малък или голям е търговецът. Това няма ли да действа възпиращо?

- България е известна с това, че на хартия има разписани много наказания и санкции, но те се налагат неефективно. А дори и да се наложат, нека да проследим колко от тях се обжалват и падат в съда. Ефективните санкции са тези, които са влезли в сила. А у нас те не са толкова голям процент спрямо наложените. За да има превенция и възпиращ ефект, трябва да има ефективно налагане. Което пък е много трудно.

Служебната власт вади мярка след мярка, за да овладее цените на храните. Обсъждаше се таван на основни стоки, електронни етикети, платформи, на които потребителите да следят и сравняват цените по веригата производител - доставчик - търговец. А накрая вицепремиерът Христо Алексиев предложи и горна граница на търговската надценка до 10% за храни, попадащи в малката потребителска кошница. Смятате ли, че нещо от изброените е приложимо и ще даде резултат?

- Опитът на държави от ЕС, където има таван на цените или някакъв друг ценови контрол, показа, че общата инфлация не е спаднала. За пример мога да дам Унгария и Испания. Там, където са въведени такива модели, обаче се случи нещо друго - намалял е грамажът и качеството на обследваните стоки. Заместени са съставки с техни по-евтини алтернативи. Защото за продавачите и производителите това е единственият вариант, по който могат да реагират бързо на ситуацията.

Що се отнася до самия контрол на цените и на надценките, у нас това е почти невъзможен процес. Лично според мен държавата няма такъв капацитет. Защото, дори говорейки за т.нар. "малка потребителска кошница", там влизат не просто стоки, а групи стоки. Да вземем например кашкавала ​- има продукти с различна масленост, отделно от това - с различен произход ​- крави или овчи кашкавал, има с различен период на зреене. Държавата има ли капацитет да контролира такъв асортимент от стотици видове? Но дори и в идеалния случай да има капацитет и да го направи, това веднага ще повлияе върху качеството на храните, както вече казах. Печеливши няма да има.

Очевидно се търси мярка, която да даде ефект от днес за утре.

- Магическо решение няма. Цените на храните ще паднат след два месеца, когато на пазара излезе сезонната българска продукция. Това е естественият цикъл на икономиката. Цялото говорене до този момент е успокояване на общественото мнение и създаване на усещане, че държавата прави нещо. Не ме разбирайте погрешно. Завишеният контрол е хубаво нещо и ако той доведе до ограничаване на сивия бизнес, изрядните фирми може само да ръкопляскат.

Щом излезе сезонната продукция родно производство ще се увеличат доставките на местни производители, цените ще се успокоят и ще забравим тази тема. При нас е така. Когато горивата бяха с високи цени, говорехме само за това. Сега на ход са храните, а през месец май вероятно ще намерим друга злободневна тема.

Важният разговор и важните политики не трябва да са кампанийни и те трябва да са насочени към подкрепа за реформа в земеделието и повишаване на ефективността му. Държавната политика трябва да е насочена към подкрепа на земеделския производител.

Слушам ежедневните коментари, че в България търговците слагат голяма надценка спрямо цените на производител. И се дават за сравнение цените на българския производител. А стоките родно производство във веригите са около 30%. Останалите 70 на сто са внос. Тоест ние даваме цените на производител в България, но не коментираме, че това е 30 процента от зареждането в магазина. А останалите? За да ги внесат големите вериги, те са направили големи разходи - за транспорт, за застраховане на транспорта и т.н. Извън това обаче действително за БГ производителите трябва да има подкрепа и вместо 30% българското зареждане да е 70%. Но няма как да стане толкова бързо, колкото ни се иска.

По линия само на европейските фондове у нас са дадени 15 милиарда за земеделие. И въпреки това българските доставки са само една трета от всичко в магазина. Сега предстоят да бъдат дадени още 6 милиарда, отново по линия на еврофондовете. И полемиката тук трябва да е в посока как те да бъдат разходвани правилно. Това е разговор за програмиране и планиране. Очевидно е, че големите финансови ресурси, които се наливат в агросферата, не дават резултат. Това го знаем отдавна, но винаги си казваме: "Това е дълъг разговор", и го отлагаме за "друг път". А така минаха 30 години.

Може да минат и още толкова…

- Истината е, че докато брутният вътрешен продукт на България не се увеличи и не стигне до средния за Европа, ще имаме голяма чувствителност към цените на храни, горива и енергия. Стъпка в правилната посока е влизането в еврозоната. БСК подкрепя категорично това, имаме официално решение на Управителния съвет.

След всичките тези идеи и мерки смятате ли, че държавата иска да се намеси твърде агресивно в работата на бизнеса? Една от тезите е, че щом държавата дава помощи за тока, има право и да изисква.

- Нека първо да уточним, че помощта за тока не е бюджетна. Не са взети от парите за пенсии например. Компенсациите идват от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). С други думи, помощта е от бизнеса за бизнеса - от свръхпечалбите на един компании се дава на всички. Доста се спекулира по тази тема, затова да уточним още веднъж. Такава помощ има във всички държави по европейски регламент и дори като размер са много по-големи от нашите.

Същото, което казах за аграрния сектор - че държавата трябва да има визионерска политика, важи и за енергетиката. Защо доставките се диверсифицираха чак сега? Ако това се беше случило отдавна, може би нямаше да имаме нужда и от компенсации за енергия. Непрекъснато изникват краткосрочни проблеми, които обаче нямат краткосрочни решения. Каквото и да се говори сега за цените на храните, убеден съм, че след два месеца ще чуем, че "мерките на властта дадоха ефект и цените паднаха". А те ще се променят както всяка година, заради сезонното предлагане.

Синдикатите непрекъснато повтарят, че заради високата инфлация доходите на българите трябва да се повишат. Готов ли е бизнесът да увеличи още трудовите възнаграждения?

- Според статистиката на Евростат, от страните в ЕС и извън еврозоната България е с най-голямо увеличение на доходите. За миналата година - 16%. Да, базата, върху която се стъпва, е ниска, но бизнесът не е виновен за това. Работодателите увеличават с добър темп трудовите възнаграждения, въпреки че производителността на труда нараства едва с 2%. Ако имаме увеличение на заплатите с агресивни темпове, ще стигнем до свръхинфлация. Паричната маса в обращение трябва да отговоря на БВП, тоест увеличението <210> трябва да следва темпа на увеличение на производителността.

Какво очаква бизнесът след изборите, какво иска?

- Бизнесът в момента се чувства много странно и е най-големият поддръжник на бъдещо редовно правителство, защото за нас това означава предвидимост. За да влезем в еврозоната, са нужни промени в закони, които няма как да се случат сега. Въпросът с бюджета също е висящ, защото развалихме фискалната дисциплина, започнахме да правим дефицитни бюджети. Инвестиции от страна на държавата няма, не се реализираха напълно дори миналогодишните.

Очакваме да се създадат стимули за икономиката. Ако икономиката расте, и доходите на населението ще растат. А от гледна точка на съвсем краткосрочна мярка, наистина бихме искали облекчение на административната тежест.

ВИЗИТКА

Доц. д-р Щерьо Ножаров е ​преподавател по икономическа политика и макроикономика, магистър по финанси и магистър по право. Той е редовен преподавател в УНСС и научен секретар на катедра "Икономикс". В периода 2003 - 2009 г. доц. д-р Щерьо Ножаров е бил експертен представител на България в ООН (Комисия по устойчиво развитие към Икономическия и социален съвет на ООН и Секретариат на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата). Има продължителен опит в публичната администрация като директор в Министерството на околната среда и водите, главен директор в Министерството на културата, както и в съдебната система. Той е автор на научни публикации, които са реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси, като SCOPUS и Web of Science, където е и цитиран. Има Scopus h-index равен на 1. Доц. д-р Щерьо Ножаров е част от екипа на Българска стопанска камара (БСК) от 2021 година.