Председателят на БСК участва в кръгла маса, организирана от ИСС и посветена на Европейската година на уменията
„Трансформацията на пазара на труда изисква добро разбиране за това какъв вид умения ще са необходими, включително в МСП, за да се поддържа устойчива пригодност за заетост, високо равнище на производителност и да се намали недостигът на работна ръка. Уменията са ключови за успешния зелен и дигитален преход, но списъкът с предизвикателства е дълъг. Ако не успеем да приложим модерни, всеобхватни стратегии за умения на национално и секторно ниво, несъответствието на уменията, което вече изпитваме днес, ще бъде експоненциално по-голямо в бъдеще“.
Това каза председателят на БСК Добри Митрев по време на дискусионен форум, организиран от Икономическия и социален съвет на РБ и посветен на Европейската година на уменията. Форумът се проведе в Народното събрание и събра на позициите на депутати, представители на работодатели, синдикати и граждански организации. В събитието се включиха председателят на Народното събрание Росен Желязков, министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, министърът на образованието и науката Галин Цоков, председателите на ресорните комисии в парламента. По време на форума ИСС представи своето становище, изготвено по поръчка на Министерския съвет, свързано с промени в Закона за професионалното образование и системата за обучение на възрастни.
„Развитието на уменията трябва да е част от стратегиите за икономическо развитие. Уменията трябва да съответстват на необходимостта от иновациите, развитие на новите технологии, дигитализацията и зеления преход. Прогнозирането на умения играе огромна роля в това отношение. Ако искаме производства с по-висока добавена стойност, нужни са и хора с подходящи умения. В основата на новите технологии е електрониката. България има традиции в електрониката и микроелектрониката, но сега трябва да надграждаме предишните технологии, умения, вериги на доставки. В тази връзка, може би ще е интересно да споделя с Вас, че БСК участва в международен консорциум ECoVEM за създаване на ново съдържание и обучения, в областта на микроелектрониката, които са достъпни и онлайн“, каза председателят на БСК.
Ето какво още заяви Добри Митрев:
Изследванията на БСК показват, че и българският малък и среден бизнес също изостава в процеса на адаптиране към промените, които се налагат в рамките на дигиталния и зелен преход. Например, само 20% от изследваните предприятия споделят, че имат разработена стратегия за дигитална трансформация и дългосрочни инвестиционни планове във връзка с нейната реализация. Подобряването на дигиталните умения на работниците и служителите също не е сред основните приоритети на малките и средните предприятия. В същото време само около 19-20% от работещите отговарят на стандартите, които се изискват за техните длъжности и професии по отношение на дигиталните умения.
Данните за равнищата на участие в обучения на възрастни показват, че проблемите не са само в бизнеса и образованието, но и в мотивацията и желанието на работещите да учат, и да усвояват умения през целия си живот. Това е фраза, която често чуваме, но това не я превръща в клише, а във все по-важна и необходима концепция за трудовия живот.
В този смисъл имаме нужда от бързо и умно реформиране на системите на образование и обучение, и целенасочена работа с бизнеса, така че да му помогнем не само в стратегическото планиране, но и с конкретни инструменти за адаптиране към новите реалности. Включително чрез разработване на учебни програми и обучения, които отговарят на неговите специфични потребности. Имаме нужда от разгръщане на информационни и мотивационни кампании, които да популяризират ползите от ученето, и от усвояването на нови знания във всеки етап от кариерата на работещите. Създаването на култура на учене през целия живот трябва да се превърне в обществена мисия за всички нас, участниците в социалния диалог.
По отношение на системата на професионалното образование и обучение за всички е ясно, че тя далеч не изпълнява своите функции и не постига целите, които са й заложени. Въпреки положените усилия през последните 7-8 години и направените промени, включително въвеждането на дуалната система за обучение, тя продължава да подготвя учениците за професии, близо половината от които (47%), не са търсени на пазара на труда. Загубата е двойна. От една страна, държавата инвестира в система, която е на 50% неефективна, а от друга страна, близо 10 хиляди ученици, всяка година, получават професионално обучение, с което няма да могат да се реализират в нашата икономика. Отделно, по данни от 2019 г., 37% от завършилите професионални паралелки не получават професионална квалификация, което означава, че или не преминават успешно през изпита или изобщо не се явяват.
В този смисъл напълно подкрепяме изказаните препоръки в становището на ИСС за промените в Закона за професионалното образование и обучение. В допълнение считаме, че е необходимо да се предприемат усилия за:
- Оптимизиране на мрежата от професионални училища съобразно потребностите и профила на местните икономики. Забрана за откриването на професионални паралелки в общообразователните училища в случаите, когато техният профил не отговаря на търсенето на пазара на труда.
- Създаване на цялостна система за проучване, средносрочно и дългосрочно планиране и прогнозиране на потребностите от квалификации и умения, която да позволи на професионалните гимназии да адаптират програмите си към профилите и потребностите на местните икономики.
- Предоставяне на повече свобода на училищата да променят и адаптират учебните програми към потребностите на работодателите, за които подготвят специалисти, без това да се отрази на качеството на образованието.
- Създаване на външна система за оценка на качеството на професионалното образование, която да включва обратна връзка от работодателите и от реализиралите се в професията млади хора.
В заключение искам да обърна внимание и на още един проблем, който е тясно свързан с темата за уменията и качествената работна сила. Това е демографският проблем. Застаряването на населението е факт, а тенденцията е то да продължи да се задълбочава през следващите години. Това налага, освен целенасочени мерки за внос на работна сила от чужбина, и специални мерки за задържане и удължаване на трудовия живот на възрастните служители и работници над 55 години. Това е резерв, на който сякаш у нас не обръщаме достатъчно внимание, а той може да се окаже ключов за оцеляването на някои професии (пр.: стругари, заварчици, леяри). Очевидните примери са в образованието и здравеопазването, но все повече компании от други сектори на българската икономика отбелязват, че не могат да намерят млади хора, с които да заместят по-възрастните си работници. В този смисъл, едно от решенията, което считаме за важно, е да се предприемат специални мерки към по-възрастните работещи чрез изпълнение на гъвкави програми за обучение и адаптиране на работните места и условията на труд към техните специфични възрастови потребности.
