БЪЛГАРСКАТА ДОБИВНА ИНДУСТРИЯ – С УМЕРЕН ОПТИМИЗЪМ ЗА СВОЕТО УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ 2016 Г.

• Минерално-суровинната индустрия дава отлична основа за икономическо, социално и устойчиво развитие на регионите и води до повишаване на конкурентоспособността на страната 
• 3/4 от членовете на БМГК са умерени оптимисти за развитието на бранша и на собствените си компании за 2016 г.; 
• Социално-икономическото въздействие на добивните компании носи множество ползи за всички свои заинтересовани страни 

Българските добивни компании запазват своята увереност в устойчивото развитие на бранша и през настоящата година. Три четвърти от тях са умерени оптимисти за бизнес-климата в страната, в т.ч. и в бранша, за 2016 г. Тази позиция се подсилва и от тенденцията за намаляване на корупционния натиск върху минерално-суровинната индустрия. 

Това сочат данните от вътрешно проучване сред членовете на Българска минно-геоложка камара, проведено в рамките на Общото й събрание на 14.04.2016 г., представено на семинар с медии „Професионалисти срещат професионалисти“, провел се днес. неговата цел е да създаде среда за обмен на идеи и диалог между представители на минерално-суровинната индустрия и медии. 

Прогнозните планове за 2016 г. на компаниите от минерално-суровинната индустрия сочат, че общо 43% планират мерки за растеж или поне за запазване на нивата от 2015 г. В това число се включват членове на БМГК, които или планират увеличаване на производството, или запазването му на нивата от 2015 г., или увеличаване на инвестиционната си програма. Сумарният резултат говори за стремеж за укрепване на пазарния им дял и за отговорно управление на компаниите. 

Стратегически ползи и устойчиво развитие 

„Българската минерално-суровинна индустрия носи стратегически ползи за всички свои заинтересовани страни, защото тя следва принципите на устойчивото развитие в своята дейност и планове.“ – заяви проф. д-р Любен Тотев, ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски. Проф. Тотев бе водещ лектор на семинара, проведен от БМГК. 

Нашата добивна индустрия има всички прогресивни характеристики на световните добивни лидери. Тя се развива съобразно глобалния контекст на пазарната икономика – растящо население и потребности, нужда от ресурси и удължаване на живота на продуктите по веригата, повишаване на жизнения стандарт на местното население, инвестиции в иновации, опазване на околната среда и здравословни и безопасни условия на труд. 

През последните десет години се наблюдава икономически и социален разрив в Европа. От една страна индустрията, държавите и Европейския съюз предприемат мерки за осигуряване на нови работни места и растеж чрез експорт и оттук гарантиране на социално благоденствие и регионална стабилност. Но от друга – индустрията, в т.ч. и добивната срещат външен натиск в лицето на Споразумението за климата, което ще доведе до отпадане на въглищата като енергиен източник, засилването на китайската икономика и стремежът й да навлезе по-значимо на европейските пазари. 

Положителни тенденции в този контекст е предстоящото обновяване на енергийния пазар и инфраструктурата, за което ще са нужни суровини за тяхното изграждане. Европейският контекст се допълва и от търсене за устойчиви доставки и цени, както и от търсене на нарастваща повторна употреба (re-use) и рециклиране на продукти или отделни части. 

Сред позитивните тенденции могат да се наредят и изискванията за по-добро управление – корпоративно и държавно, защото по този начин заинтересованите страни работят в синергия и ползите за държава, общество, компании и природа са по-големи и видими. Решителна крачка за реиндустриализация и развитие на икономиката на ЕС е предоставеното финансиране от Съюза за иновации и изследвания. 

„Успехът в бъдеще не само на нашия бранш се основава на четири фактора: знания и технологии, резултати (представяне), добро управление и социално приемане и международен диалог. Смятам, че българската минерално-суровинна индустрия прилага и развива тези четири фактора, за да може да отговори на променящата пазарна среда, на изменящото се законодателство и най-вече, за да може да надгради лидерската си позиция по отношение на устойчивото развитие.“ – допълни още проф. д-р Любен Тотев. 

Като елемент на доброто управление се посочи, че у нас вече има приета Национална стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия. Тя осигурява институционалната рамка за приоритетно развитие на бранша за следващите десетилетия. Чрез нея се гарантира взаимодействието между бизнес, държава и образование, основано на добрия диалог, стратегическите нужди и иновации, за да се повиши конкурентоспособността на българската икономика, да се осигури заетост, да се гарантира опазване на околната среда и да се натрупват знания и инженерен опит. 

Социално-икономическо въздействие и ползи 

Примерът на “Асарел-Медет“ АД 

„За нас развитието на Панагюрище и Панагюрския край е осъзната кауза, споделяна от екипа на дружеството. Тази кауза следваме, като се уповаваме на традиционните национални добродетели, фирмените принципи и общочовешките ценности, които са в основата на нашата фирмена политика. Партньорството ни с община, институции, неправителствени организации, творчески обединения и граждани  е ефективно, защото над 97% от екипа ни е съставен от жители на общината и региона.“  - каза Александър Чобанов, директор „Човешки ресурси“ в „Асарел-Медет“ АД. 

Компанията следва стриктно водещи национални, икономически и човешки принципи в своята дейност. В икономическо отношение тя е инвестирала 892 млн. лева за периода от 1999 – 2015 г., от които 75 млн. лева са за екопроекти. Планираните инвестиции за 2016 г. са 125 млн. лева., от които 4 млн. лева са за нови екологични проекти. 

На 26.06.2016 г. Асарел-Медет АД ще открие поредните инвестиции в технологичното и иновационното обновление на компанията. През 2015 – 2016 г. е изградена нова Циклично-поточна технологична линия за транспорт на руда (ЦПТ-3), която има важен производствен и екологичен ефект. С доставените флотационни машини „Outotec” изцяло е модернизирана и първа секция на Флотационното отделение на Обогатителна фабрика „Асарел“. 

Под бранда „Подкрепа за родния край“ компанията и акционерите й са сред традиционен и най-голям дарител на Община Панагюрище. Подкрепят се значими проекти и развитието на здравеопазването, образованието, културата, социалните дейности, спорта и туризма. 

Традиционният дарителски договор между  „Асарел-Медет” и Община Панагюрище за подкрепа на местни дейности и инициативи. След 1999 г. компанията е инвестирал в Общината сума, равна на повече от 10 общински бюджета. 

Сред най-значимите проекти в социалната програма на „Асарел-Медет“ АД са: 

• Дарението за изграждане на зала-трезор за Панагюрското златно съкровище и ежегодното завръщане на оригинала в Исторически музей – Панагюрище, привлича хиляди туристи. Така се насърчава малкият и среден бизнес и се стимулира предприемачеството.
• Модернизираният Дом на миньора в Панагюрище – Хотел & спа „Каменград” разполага с комплекс от конферентни зали, закрит плувен басейн и спа център с минерална вода;
• Многофункционалната спортна зала „Арена Асарел”, в която вече се проведоха десетки състезания, концерти и други събития;
• Финансиране на спортните клубове в Панагюрище. Компанията е подкрепя Асоциацията на спортните клубове в община Панагюрище и е генерален спонсор на ФК “Оборище”, и на много спортни прояви в общината; 
• В Панагюрище се реализира проект на стойност над 90 млн. лв. за изграждане на модерния  медицински комплекс с високотехнологично оборудване “Уни Хоспитал”. Той разполага с 310 легла, а в него работят 718 медици и немедицински персонал;
• От 2012 г. досега са осигурени около 400  комплекта безплатни учебници за ученици, около 70 срочни стипендии и транспорт за ученици от общината от социално слаби семейства по проекта „Образование за всички“ на фондация „Асарел“;
• По инициатива на “Асарел-Медет “АД през учебната 2015/2016 г. в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище бе въведен пилотен проект за дуално обучение.

Примерът на Дънди Прешъс Металс в България 

„Водещ принцип за Дънди Прешъс Металс е „Успяваме, защото ни е грижа“. През изминалите 12 години от дейността ни в България натрупахме много ценен опит. Имаме предимството да разработваме рудник „Челопеч“, със своята вече над 60-годишна история, и находище Хан Крум, което се надяваме да се превърне в първия нов рудник разработен в България през последните 40 години“ – сподели инж. Ирена Цакова, оперативен директор в Дънди Прешъс Металс Крумовград. 

Голямо предизвикателство е да се модернизира едно съществуващо производство. С желанието и мотивацията на работещите в Челопеч и с инвестиции от над 753 млн. лв. името на рудник „Челопеч“ вече е на световната карта като един от най-иновативните минни обекти.  

Визионерският подход на ДПМ разчита на инвестиции в май-модерно оборудване и сериозен фокус върху управлението. Само за няколко години инвестициите в технологии променят изцяло облика на миньора – днес в рудник „Челопеч“ се работи с таблети, а wi-fi покритието на 600 м под земята осигурява свързаност с всички интегрирани софтуерни продукти. Средствата вложени в модернизирането на производството носят силен икономически ефект както на местно, така и на национално ниво. 

Неизмерими са ползите от професионално обучение и усъвършенстване на уменията на служителите, на подизпълнителите и на голям брой заинтересовани страни, от които много важна е академичната общност. Инвестициите в технологиите, които Дънди Прешъс Металс внедрява в производството си са влог в бъдещето на минната индустрия на България. 

Още по-голямо предизвикателство е да се разкрие нов рудник в Натура 2000 зона и в район без индустриални традиции. Благодарение на разбирането си за модерен и отговорен рудодобив и на спазването на изискванията на редица авторитетни международни институции, екипът на Дънди Прешъс Металс Крумовград разработи проект в партньорство с граждански организации, който максимално да отчита интересите на своите заинтересовани страни. Създаването на диалог и прозрачност в действията са сред основните значими социални ефекти на този ранен етап. Изчисленията показват значим икономически ефект за район, в който безработицата е двуцифрено число, а планираният фонд за малък и среден бизнес ще даде възможност на предприемчивите да развият или разширят бизнеса си. 

Независимо от условията, при които развива бизнеса си компанията се стреми да създава устойчив социален и икономически ефект в общностите, където развива дейността си. Това е най-голямата гаранция за бъдещето. 

По данни на ДПМ за едно разкрито ново работно място в минен регион се създават около 4 нови допълнителни работни места, както и се насърчава развитието на малкия и среден бизнес.

Сред най-значимите социално-икономически инвестиции на Дънди Прешъс Металс у нас са: 

• Инвестиции в хората, оценени с Награда работодател на годината от Европейските бизнес награди 2015/16 за практиките на компанията в сферата на здравето и безопасността и постиженията на служителите. ДМП Челопеч е едва една от петте български компании, които дават равенство във вземането на решения в икономиката“ отличена по програмата на МТСП 
• Инвестиции в местната общност - Челопеч
  • Инвестиции в образованието: Стажантска програма, подкрепа за училищата в Чавдар и Челопеч, частна английска езикова гимназия;
  • Годишна инвестиционна програма за Челопеч, Чавдар и Златица
  • План за развитие на местните общности и какво ще се случи с региона, след като рудодобивът приключи
  • Инвестиции в рекултивация, В т.ч. и Тестове за отглеждане на етерично-маслени култури 
• Инвестиции в местната общност – Крумовград
  • Меморандум за разбирателство с Общината и Общински Съвет с конкретни ангажименти;
  • Инициативи за заетост, развитие на умения и квалификация, стимулиране на местния бизнес; обществена подкрепа (образование, здраве, култура, спорт), инфраструктура и околна среда и туризъм (вкл. археология, земеделие)
• Инвестиции в опазване на околната среда
  • Приключена релокация на защитени видове (костенурки) и изградена около 6 км защитна ограда за опазване на видовете;
  • Прилагане на план за биоразнообразието;
• Монтирано оборудване за мониторинг на въздух:
  • В 3 населени места (ФПЧ) и в 8 населени места (отложен прах);
  • Резултатите са достъпни онлайн на http://krumovgrad.webnoise.eu/;
  • Автоматична метеорологична станция.

За Българска минно-геоложка камара 

Българска минно-геоложка камара е учредена на 09.08.1991 г. от 18 търговски дружества. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват висока представителност в 8 подотрасли: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. Камарата е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН. 

Мисията на БМГК е да защитава интересите на своите членове в съответствие с принципите на пазарната икономика, устойчивото развитие и етичните норми и стремейки се към основната си визия. 

За дългосрочно развитие като национално представителната браншова организация на работодателите със значим принос за подобряване на бизнес условията за развитие на отрасъла и социално- икономическия просперитет на страната. 

Девизът на БМГК е: „Силни заедно!“ 

БМГК е организатор на Европейски минен бизнес форум – 13.09.2016 г., София. Повече на www.embf.eu

За контакт:

Даниел Киряков

Експерт „Връзки с обществеността“

Daniel.kiryakov@bmgk-bg.org; M: +359 879889242