СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ ГОДИНА СЛЕД ПРИЕМАНЕТО МУ
Една година след приемането на Закона за управление на отпадъците голяма част от проблемите, които се очакваше да бъдат решени, все още остават като сериозни пречки пред предприятията и оторизираните оператори за оползотворяване на отпадъците вкл.:
• Режим на управление на т.нар. „масово разпространени отпадъци“.
Запазеният статут на организациите за оползотворяване, като им се забранява да разпределят печалба, е в противоречие с функционирането им в конкурентен режим. Това създава проблеми с фактическото изпълнение на целите за разделно събиране и намаляване на потоците отпадъци за депониране. Следва да бъде възприет чисто пазарният принцип и конкуренцията или обособяването на една организация за оползотворяване за съответните масово разпространени отпадъци като организации на публичното право. Издаването на разрешенията за функциониране на организациите по оползотворяване остава под контрола на МОСВ. В същото време основната функция на министерството е провеждането на политика по опазване на околната среда, а не администрация на контрола, санкциите и разрешителните. С приемането на новите текстове продължава липсата на ясни правила за въвеждане и прилагане на стандарти при изпълнението на дейностите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Въведените банкови гаранции за всички фирми за оползотворяване на отпадъците доведе до преминаването на голяма част от по-малките от тях в сивия сектор и до монополизиране на дейностите. Функционирането на фирмите се усложнява и от възможността за предварителното усвояване на банковите гаранции без да има влязъл в сила акт при това за незначителни нарушения на изискванията. Остават неясни и задълженията на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда спрямо фирми, които са заплатили изцяло размера на продуктовите такси.
• Управление на битовите отпадъци.
С приетия закон отново не се решават проблемите при определяне на таксата „битови отпадъци“ в съответствие с европейския принцип „замърсителят плаща”. Запази се старият режим, заложен в Закона за местните данъци и такси, според който общините имат възможността да определят таксата като втори имотен данък и без връзка с количеството генерирани и третирани битови отпадъци. Така икономическата връзка между количеството отпадъци и таксата за услугата по тяхното събиране, извозване и третиране (депониране) е прекъсната. Приемането на Наредбата за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията за депониране на отпадъци налага още по-наложително предприемането на промени в законово определената основа за формиране на такса битови отпадъци.
• Управление на опасните отпадъци.
Натрупаните проблеми с управлението (третирането) на опасните и промишлените отпадъци не получиха своето решение, тъй като не са определени стимули за инвестициите в инфраструктурата за тяхното третиране.
• Управление на отпадъците от черни и цветни метали
Наред с банковите гаранции, важен проблем пред дейностите с отпадъците е влизането в сила на изискването за безвъзмездното предаване на общински площадки на разделно събрани от домакинствата отпадъци от черни и цветни метали, електрическо и електронно оборудване, което не решава въпроса с ефективното им събиране и оползотворяване. Безвъзмездното събиране противоречи на икономическата логика и не стимулира намаляването им в бита. Важно е да се отбележи, че до влизането в сила на това изискване, общините с над 10 хил. жители трябва да имат определени площадки, които са в съответствие с изискванията на законодателството. При влошеното състояние на общинските финанси, срокът за изпълнението на това изискване на ЗУО няма да бъде спазен.
Като цяло ЗУО не създава необходимите условия за прилагане на йерархията при управление на отпадъците и изпълнение на количествените цели за оползотворяване и рециклиране. Това налага иницииране на обсъждане със заинтересованите страни и браншови организации за подготовка на промени за решаване на съществуващите проблеми.
