Позиция на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ) и Българската камара на химическата промишленост (БКХП) по отношение на Проект на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението в климата, с който се предвижда въвеждане на компенсация на непреките разходи за въглероден диоксид за предприятия, работещи в отрасли, изложени на значителен риск от изтичане на въглерод.

На 5 ноември 2019 г. Министерски съвет внесе в Народното събрание на Република България Проект на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата, с който се дава възможност в България да се въведе схема за частично компенсиране на непреките разходи за емисии на въглероден диоксид на предприятия, които извършват икономическата си дейност в отрасъл или подотрасъл, за който Европейската комисия е преценила, че е наличен съществен риск от изместване на въглеродни емисии или т.нар. „изтичане на въглерод“. Законопроектът е изготвен в резултат на дейността на работна група към Министерство на икономиката, работила в продължение на 1 година, където са уточнени бюджетът на мярката от 33 млн. лв. годишно и периодът ѝ на действие от 1 юли 2019 до 31 декември 2020 г. Тези параметри са подкрепени от АОБР.

Законът бе приет от народните представители на първо четене на 13 декември 2019 г. като предстои разглеждането му на второ четене в ресорните комисии на Народното събрание. С настоящето съобщение бихме искали да отговорим на няколко често задавани въпроси и да разсеем каквито и да било неверни интерпретации, свързани с компенсирането на непреките разходи за емисии.

Съгласно изменения с Директива (ЕС) 2018/410 от 14 март 2018 г. чл. 10а, параграф 6 на Директива 2003/87/ЕО, държавите членки следва да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии като средствата за тези мерки произхождат от приходите от продажба на квоти въглероден диоксид. Страните-членки следва да се стремят размерът на тези финансови мерки да не надвишава 25% от годишните приходи от продажба на емисии. В случай, че е необходимо този дял да се надвиши, страните-членки следва да представят допълнителни обосновки пред Европейската комисия.

В Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 г. Европейската комисия определя алгоритъма за изчисляване на компенсациите за непреки разходи.

Потенциалните бенефициери на помощта следва да отговарят на определени от Европейската комисия строги критерии за допустимост, като например да не са в затруднено финансово положение, както и да осъществяват икономическата си дейност в определените от Европейската комисия икономически сектори. Прилагането на компенсацията се извършва по ясно разписани насоки и може да влезе в сила единствено след нотифициране и одобрение от ЕК, както е записано и в Проекта на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата.

За да могат да кандидатстват за такава помощ, предприятията следва да извършват икономическата си дейност в един от петнадесет определени от ЕК отрасъла. Важните за България отрасли са:

  • производство на алуминий;
  • производство на други неорганични химически вещества;
  • производство на олово, цинк и калай;
  • производство на стомана, чугун и феросплави;
  • производство на хартия и картон;
  • производство на торове и азотни съединения;
  • производство на мед;
  • производство на механична маса (пулп).

Базовите индустрии в страната, попадащи в избираемите сектори, работят основно за износ към ЕС и трети страни, като реализират продукцията си на борсови цени, т.е. не са в състояние да прехвърлят непреките си разходи за въглеродни емисии в крайната цена. Същевременно България има солидни позиции в тези отрасли като заема второ място по производство на мед (16,5% от анодната и 8,5% от катодната) и седмо място по производство на олово (6,0% от общото производство) в Европейския съюз. Страната произвежда и 4,0% от цинка и е на първо място по производство на калцинирана сода. Металургичната и химическата промишленост отговарят за около 20% от стоковия износ на страната и 14% от брутната добавена стойност на промишлеността. Същевременно тези отрасли губят конкурентоспособност от страни в Европейския съюз, които получават подобни помощи.

Към настоящия момент единадесет страни-членки – Белгия (региони Фландрия и Валония), Нидерландия, Германия, Великобритания, Испания, Франция, Словакия, Финландия, Латвия, Гърция и Люксембург, както и Норвегия, прилагат финансов механизъм за компенсиране на индиректните разходи за емисии парникови газове. Валония и Люксембург получават одобрение от Европейската комисия за прилагане на компенсации през 2018 г. Полша и Чехия ще започнат прилагането на такава схема от фаза 4 на Европейската схема за търговия с емисии.

КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ПРИЛАГАНЕТО НА ПОМОЩТА ВЪРХУ ЦЕНАТА НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА?

Бюджетът на помощта от 33 млн. лв. годишно следва да се изплаща от приходите на Република България от продажби на квоти въглероден диоксид и да не се събира от потребителите чрез повишаване на цена „задължение към обществото“ (ЗКО), т.е. не би следвало да повлияе на крайната цена на електрическата енергия. За 2019 г. страната е получила 861 151,6 хил. лв. от тези продажби, като годишният бюджет на помощта възлиза на 3,8% от тях при допустими 25%.

Дори да се приеме хипотетично, че изплащането на тази помощ би се извършило чрез събиране на средства от крайните потребители чрез ЗКО, водейки до повишаването ѝ, то това повишаване би било около 1,00 лв./MWh на годишна база. Следва да се има предвид, че периодът на помощта от 1 юли 2019 – 31 декември 2020 г. е с продължителност от 18 месеца. Така, общият ефект би бил 1,50 лв./MWh за 18 месеца. В допълнение, стопанското потребление в България е от порядъка на 22 000 000 MWh, т.е. две трети от ефекта от повишаване на ЗКО ще се понесе от стопанските субекти, нещо, което те са приели, съгласявайки се с размера на бюджета чрез позициите, изразени многократно от АОБР.

В допълнение, част от ценообразуващите елементи на ЗКО намаляват, намалява и отстъпката за зелена енергия, и така хипотетичното увеличение от прилагането на компенсации за непреки разходи би било компенсирано. За ценовия период 1 юли 2018 г. – 30 юни 2019 г. тези компоненти са били съответно 23,78 лв./MWh и 7,61 лв./MWh, а за настоящия ценови период са съответно 4,99 лв./MWh и 0,93 лв./MWh

Към момента се изплащат над 1 млрд. лв. ненотифицирани субсидии за ТЕЦ Марица-изток 1, ТЕЦ Марица-изток 3, зелена енергия и когенерации, които са несравнимо повече от годишния размер на компенсацията от 33 млн. лв.

С уважение:

Константин Стаменов  -  Председател на УС на БФИЕК 

Антон Петров - Председател на УС на БАМИ                               

Михаил Колчев - Председател на УС на БКХП

 


Позиция на БАМИ, БФИЕК и БКХП относно допълнение на Закона за ограничаване на изменението в климата
Добави мнение