ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА ПРОМЯНА НА МЕТОДИКАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛИНИЯТА НА БЕДНОСТ
Изх. № 04-00-18/ 19.08.2020 г. |
|
ДО Г-ЖА МАРИАНА НИКОЛОВА Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА |
|
|
КОПИЕ: |
Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ |
|
ОТНОСНО: Проект на ПМС за допълнение на Методика за определяне на линията на бедност за страната, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 24.09.2019 г. (обн., ДВ, бр.76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г.), публикуван на Портала за обществени консултации
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,
С настоящото БСК представя бележки и предложения по проект на ПМС за допълнение на Методика за определяне на линията на бедност за страната (ЛБ), приета с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., публикуван на Портала за обществени консултации с дата на приключване – 06.09.2010 г.
В предложената нова ал. 5 към чл. 2 от Методиката за определяне на ЛБ се предвижда Министърът на труда и социалната политика еднолично и при пълна дискреция да предлага размер на ЛБ, не по-нисък от определения размер за предходната календарна година ,в съответствие с възможностите на бюджета.
Предвид ниското изходно равнище на доходи, производителност, социални плащания и подпомагане, както и поради навлизането в техническа рецесия на националната икономика в условията на кризата с COVID-19, не възразяваме срещу предложението да не се намалява достигнатият размер на линията на бедност. Освен това, в случаите на очакван спад на БВП и намаляваща инфлация не следва да се пристъпва към увеличение на размера на ЛБ, за което по-долу представяме съответни аргументи.
Същевременно, подчертаваме изключително широкия обхват на лицата, получаващи различни социални плащания, обвързани с линията на бедност, както и нейното използване като един от основните критерии за определяне на минималната работна заплата, в съответствие с принципите и изискванията на наскоро ратифицираната Конвенция 131 на МОТ.
При определени условия, нейното дискреционно определяне по неспесифицирани правила и непрозрачен начин може да генерира съществен проинфлационен ефект и бюджетни дефицити, с което да бъде блокиран или излишно удължен процесът на присъединяване към Еврозоната.
В тази връзка, предлагаме да бъдат посочени изчерпателни и ясни критерии, корекционни стойности и формула за индексиране в случай на вземане на решение за увеличаване на размера на ЛБ при спад на БВП през второто тримесечие на текущата година или при предвиждане за такъв спад в средносрочната бюджетна прогноза за текущата и следващата фискална година.
Може да се обмисли и включване на други индикатори, освен посочения спад на БВП, напр., заетост, доходи на домакинствата, бюджетни приходи и други ключови показатели. За последните следва да бъдат определени прагови стойности, при които ще бъде прилагана специфична корекция при навлизане в техническа рецесия.
Необходимо е да бъде конкретизиран и срокът, в който да бъде изготвено предложението на нов размер на ЛБ и неговото представяне за обществено консултиране и обсъждане в НСТС.
В тази връзка, следва да се обмисли включването на Министерство на финансите при изготвяне на предложението за определяне на нов размер на линията на бедност и прилагането на определените ясни правила и критерии за определяне на ЛБ.
С УВАЖЕНИЕ,
/п/
РАДОСВЕТ РАДЕВ
Председател на УС на БСК