Каквито и промени да са замислени в Кодекса за социално осигуряване, те трябва да се направят едва след провеждането на стрес тестовете на пенсионните фондове.
Каквито и промени да са замислени в Кодекса за социално осигуряване, те трябва да се направят едва след провеждането на стрес тестовете на пенсионните фондове.
Защо?
Просто защото те ще покажат истинското състояние на фондовете. Ще могат да се анализират и резултатите от инвестиционната политика, която се провежда в последните 15 години по закона, по който работим сега. Очакваме да се появи информация евентуално за свързани лица - дали акционерите са ползвали по някакъв начин средствата събирани от фондовете, както и за някои деформации в бранша. Нужен е и анализ дали е необходимо таксите в тази дейност да се преразгледат сериозно. На тази база ще се направи пълен анализ на ефекта от сегашното законодателство върху резултатите от дейността на пенсионните фондове, което е повече от необходимо.
Тези данни ще помогнат да се направи и цялостен анализ на законодателството, свързано с пенсионните фондове. А много от въпросите, които имаме сега, преди стрес тестовете, могат да намерят своите отговори. Но може да се отворят и други пукнатини в досегашната практика, които се нуждаят от реформиране.
В новия законопроект на Министерството на финансите за промени в КСО се обръща изключително голяма внимание на т.нар. пожизнена пенсия и дали тя се наследява или не. Но в този документ има редица други текстове, свързани със законодателното състояние, структури на управление и инициативи на пенсионните фондове. Дискусията по тях не бива да се подминава. Защото се предлага промяна на сегашния режим на работа на управителни, надзорни съвети и др., но кое налага това? Нямам обяснение.
Ще се наложи да се замислим дали тези промени не нарушават капиталовия принцип на допълнителното пенсионно осигуряване. Така не се ли създават условия за двойствен режим? Защото една от целите на допълнителното пенсионно осигуряване е разделянето на риска между осигуреното лице и дружеството, където той се осигурява. Държавният финансов надзор е създаден, за да бди за интересите на осигурените лица и той трябва да ги защитава по най-добрия начин.
А с новите промени какво се постига?
Не виждам спазен принципа за свободния избор на лицата за варианта, по който те искат да се пенсионират. Човек си влага средствата в пенсионното дружество, идва време да се пенсионира и точно той и никой друг трябва да реши дали да си изтегли набраните пари наведнъж, дали да ги прехвърли в друг пенсионен фонд, дали да поиска да има срочна пенсия и дали не е по-добре да премести парите си в застрахователно дружество и оттам да получава рента? И разбира се- дали той би искал да получава пожизнена пенсия? По този начин се дава възможност и на хората да избират, защото в края на краищата това са си техни пари, както си решат така да ги харчат и влагат.
От частните пенсионни фондове се предлага създаване на ПУЛ за пожизнените пенсии. С каква цел? Идеята е да се отделят парите на тези, които ще се пенсионират от средствата на тези, които продължават да правят вноски. Защото едните пари, които продължават да постъпват по сметки са т.нар. „дълги пари”, които повече време ще бъдат управлявани, а средствата, които са от ПУЛ-а са т.нар. къси пари и те ще се теглят много по-бързо, което налага и промяна в начина на тяхното инвестиране.
Според мен, въвеждането на такъв ПУЛ е полезно, защото имаме вече два режима или два участника в пенсионната система – осигуряващи се лица и пенсионери на фонд. По този начин се дава възможност и на хората да избират, защото в края на краищата това са си техни пари, както си решат така да ги харчат и влагат.
Учудвам се защо не фигурира в законопроекта на МФ въпроса за мултифондовете, които вземат пред вид възрастта на човека и правят инвестиционния портфейл различен. Ще дам пример - ако един гражданин е над 50 г., неговите пари ще бъдат по-консервативно управлявани, ако е между 30-50 г., ще бъдат малко по-рискови, докато, ако е под 30 г. инвестициите биха могли да бъдат и рискови, за да има време при евентуална несполука те да бъдат възстановени. Мултифондовете могат да бъдат своеобразна защита чрез диференциацията на спестяванията на хората, като функция от тяхната възраст. Тази схема се коментира от 10 години и упорито се избягва да се приложи.
Всички заинтересовани институции и пенсионни дружества за допълнително осигуряване, според мен, наистина трябва да изчакат търпеливо резултатите от стрес тестовете, които ще приключат най-рано след няколко месеца, най-късно до края на годината, и тогава да се пристъпи към промяна на съществуващото законодателство. В противен случай по стара българска традиция, от която сме се парили неведнъж „каруцата ще бъде поставена пред коня”. /БГНЕС
--------------------------------------------------
Доц. Григор Димитров, доктор по икономика, главен директор „Осигурителни отношения” в БСК.
