Като етап от работния план за изпълнение на дейностите през 2018 година по проект „Ново дунавско управление за постигане на съответствие между висшето образование и пазара на труда“, Българска стопанска камара бе домакин на семинар, който се проведе на 21-ви юни.
Основен фокус на дискусиите бяха досегашни практики и перспективни виждания за постигане на по-голяма практическа насоченост на обучението във висшите училища и възможностите за по-добро взаимодействие и сътрудничество с българската индустрия. Обсъдени бяха въпроси от взаимен интерес за българските партньори по Проекта - Техническия университет - София, община Враца и Института за изследване на обществото и знанието към БАН, включително създаването на Българска академия за професионално обучение.
В семинара взеха участие над 30 представители от Комисията по образование и наука към Народното събрание,Министерство на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Индустриален клъстер „Мехатроника и автоматизация“, Съюз по автоматика и информатика към НТС, фирми и браншови организации, членуващи в БСК.
Представителите на академичните среди, на бизнеса и на държавните институции отбелязаха, че системата на висшето образование в България се нуждае от модернизиране и чувствително повишаване на нейната ефективност. Като основни нейни недостатъци се посочват слабата връзка с практиката и с изискванията на икономиката, неефективната реализация на завършилите студенти и качеството на тяхната професионална подготовка.
В дискусиите се отбеляза необходимостта от преодоляване на съществуващите диспропорции между степента и качеството на подготовката на специалистите във висшите училища и потребностите на икономиката от една страна. От друга страна, дефицитът на кадри за индустрията придобива все по-остър характер и налага интензивно търсене на нови решения и нестандартни подходи за неговото преодоляване.
Представителите на бизнеса от различни сектори на икономиката - мехатроника и автоматизация, туризам, специализирани строителни дейности и енергийна ефективност, туризъм, металургична и добивна промишленост, подчертаха, че под влиянието на редица обективни и субекстивни фактори, българските фирми проявяват слаб интерес към финансиране на висшето образование и научните изследвания в университетите. Към това се прибавя и фактът, че в процеса на преход към пазарна икономика индустриалното производство в България се преструктурира съществено. Бяха закрити някои промишлени сектори, други силно ограничиха своето производство, а дългоочакваният приток на чуждестранни инвестиции, свързани с разкриване на нови работни места, се забави във времето.
Фирмите в България в преобладаващата си част са малки и средни предприятия, които в повечето случаи са ниско технологични или работят в сферата на услугите. Разбира се, има и високотехнологични сектори, които се развиват динамично и започват все по-осезаемо да определят облика на българската икономика. Както отбелязаха продставителите на академичните стреди и администрацията, от тях се очаква да се ангажират по-тясно както с ясно формулиране на конкретни изисквания към подготовката на специалистите, така и с финансирането на висшето образование и научните изследвания, а така също и с осигуряване на реализацията на завършилите студенти, при условия, съпоставими с реализацията им във водещи европейски и световни фирми.
Бе дискутиран опитът на някои европейски страни – Германия, Австрия, Швейцария, където в търсенето на по-голяма практическа насоченост на висшето образование, се използва дуален подход и се прилагат специфични подсистеми на „класическото“ висше образование с интегрирани практически блокове, реализиращи се на територията на отделни фирми. То се различава от класическото образование по значително по-голямата практическа насоченост, която варира в зависимост от конкретната специалност или висше училище. Същественото при него е това, че се търси съвместна „територия“ на фирмата и висшето училище, където да се координират взаимните изисквания, отговорности и практическото изпълнение на обучението, респективно, да се потърси по-доброто съответствие с пазара на труда. Например, в момента във всички провинции на Германия има „дуални“ специалности, които предлагат ефективно обвързване между периоди на практическо обучение по време на работа във фирмите и периоди на теоретична подготовка във висшите училища.
Опитът в Германия показва, че основен компонент на „дуалното“ обучение във висшето образование образование е обвързването на практическата работа във фирмата и теоретичните лекции във висшето училище. Тези две форми се редуват по между си по време на цялото следване в един регулярен ритъм. Тъй като в този случай фирмата и университетът (висшето училище) са партньори, т.е. между тях има подписан договор, учебният материал от следването много добре намира приложение в практическото обучение по време на работа във фирмата. В края на дуалното висше образование студентът получава държавно призната диплома за практическо обучение и за образователно- квалификационна степен бакалавър.
Участниците в семинара се обединиха около необходимостта от последващи инициативи при изпълнението на Проекта в посока на подобряване на нормативната база на обучението във висшите училища, по-активни съвместни дейности между фирмите и университетите, систематизиране на опита и «добрите практики», както от Европейската, така и от българската действителност и възможността те да бъдат разпространени сред по-широк кръг висши училища и фирми.
