В изпратена позиция до медиите и държвните институции, подкрепена от 23 организации от хранително-вкусовата промишленост, земеделието и животновъдството и членове на Българската агрохранителна камара (БАхК) във връзка с обнародвано постановление на МС за компенсациите за тока, се настоява за допълване на списъка със секторите, които компенсациите обхващат.
Много от предприятията, изключени от компенсациите, вече са признати от ЕК като изложени на риск от изнасяне на производството извън ЕС заради високите енергийни разходи и международната конкуренция. Последствията от ограничаване на износа ще бъдат катастрофални за всички, които участват в създаването на хранителната сигурност на България. По-голям разход за електроенергия означава по-скъпо производството, което ще доведе и до по-високи цени на храните за българските потребители. Междувременно предприятия ще фалират, а други, заради изнасяне на дейността си извън ЕС, ще прекратят инвестициите в регионалната икономика и в нови работни места, включително в селските райони. Сектор "Животновъдство" дори е застрашен от изчезване при над 30% ръст в цените на тока.
По-рано, в становище в рамките на общественото обсъждане, организациите посочиха, че очакват предприятията от сектор Производство на хранителни продукти (NACE/КИД 10) и от Сектор A – Селско, горско и рибно стопанство (особено животновъдството), да бъдат включени в обхвата на компенсационната програма за електроенергия и така да се гарантира равнопоставено и обективно третиране на всички енергоемки сектори. Производителите изтъкват, че според насоките на Европейската комисия, държавната помощ трябва да е обективна, прозрачна и да не дискриминира. Подкрепата за всички енергоемки сектори е важна и за социалната стабилност, особено при растящата инфлация в България.
В становището си засегнатите сектори подчертават, че производствата в хранително-вкусовата индустрия, земеделието и животновъдството са силно зависими от непрекъснато подаване на електричество – за охлаждане, пастьоризация, отопление, осветление, вентилация, автоматизирани системи и всичко останало, което изисква производството при спазване на най-високите санитарни стандарти. Тези дейности не могат да спират, без да се застрашат безопасността и качеството на храните.
В отговор на искане от Министерския съвет от 6 ноември 2025 г., организациите от секторите земеделие, животновъдство и преработка са предоставили необходимите данни и очакват спешно решение за допълване на списъка със секторите, които компенсациите обхващат.
- Асоциация за развъждане на месодайните породи говеда в България (АРМПГБ)
- Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ)
- Асоциация на индустриалното свиневъдство в България (АИСБ)
- Асоциация на месопреработвателите в България
- Асоциация на млекопреработвателите в България (AMБ)
- Асоциация на пасищното животновъдство (АПЖ)
- Асоциация на свиневъдите в България (АСБ)
- Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС)
- Бизнес университетска асоциация в хранителната индустрия и туризма (БУАФИТ)
- Браншова камара на месодайното животновъдство (БКМЖ)
- Български фермерски кооператив
- Български фермерски съюз (БФС)
- Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС)
- Национален съюз на градинарите в България (НСГБ)
- Национална асоциация на млекопреработвателите (НАМ)
- Национална био асоциация (НБА)
- Обединен български пчеларски съюз (ОБПС)
- Обединени български животновъди (ОБЖ)
- Сдружение „Развъдна асоциация на българските породи говеда – Родопско късорого, Българско родопско, Искърско (РАБПГ-РК, НР, И)
- Селскостопанска академия (ССА)
- Съюз на птицевъдите в България (СПБ)
- Съюз по хранителна промишленост към ФНТС
- Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив
