Конференция на тема „Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие – разширена отговорност на производителите (РОП)“ се проведе днес в София. Събитието беше организирано от сп. Enterprise и Българската стопанска камара (БСК), и беше официално открито от Надя Гогова – издател и управляващ партньор в сп. Enterprise, и Мария Минчева – зам.-председател на БСК.

Панелът „Разширена отговорност на производителите – какво стои зад шаблона?“ събра на една сцена Силвия Рангелова от МОСВ, Мария Кръстева от Австрийската агенция по околната среда, Богомил Николов от Българската национална асоциация „Активни потребители“ и Полина Дикова, консултант по устойчиво финансиране и съответствие и председател на сдружение „Регенерати“. Модератор беше Владимир Димитров, експерт „Индустрия и околна среда“ в БСК.

Акцентът беше върху това, че днешният производител има ясно дефинирани задължения и носи отговорност за целия жизнен цикъл на продукта – от дизайна и използваните материали, през потреблението, до рециклирането. Обсъдени бяха липсата на достатъчно контейнери за разделно събиране, ограничен достъп на домакинствата до работеща система, както и ръстът на таксите за опаковки, електрическо и електронно оборудване при ниска прозрачност за това как се формират и за какво се плаща.

Бяха поставени въпроси какво се случва със средствата от нарастващите такси, защитен ли е потребителят в тази система и има ли реален механизъм, който да гарантира по-добри цени и по-ефективно управление на отпадъците. Критично беше коментирана и идеята депозитната система в България да бъде изцяло държавна, като стъпка, която противоречи на по-успешните европейски модели и крие риск от неефективност и необосновано високи разходи.

В дискусията беше подчертано, че устойчивите финанси и кръговата икономика са части от една и съща система. Устойчиво е това финансиране, при което компанията отчита не само печалбата, но и влиянието си върху обществото, околната среда и природния капитал, заложен в бизнеса. Рискът за фирмите, които не следват тези политики и не се подготвят за новите изисквания, е най-голям.

Представителите на МОСВ призоваха бизнеса и потребителите активно да дадат своите предложения за транспониране на европейското законодателство и да се включат в диалога за новите правила, които ще определят прехода към кръгова икономика.

Вторият панел на форума, посветен на РОП в сегмента храни и напитки, постави на масата една от най-наболелите теми за индустрията – кой и как ще управлява депозитната система за опаковки и как това ще се отрази на бизнеса и потребителите. В дискусията участваха Яна Стратиева – изпълнителен директор на Сдружение „Храни и напитки България“, Жана Величкова – изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Николай Вълканов – изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия, Валери Говедаров – мениджър „Устойчивост и кръгова икономика“ в Kaufland България и член на Сдружението за модерна търговия, както и Стефан Стефанов – изпълнителен директор на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА). Модератор беше Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България и член на Управителния съвет на БСК.

Участниците очертаха визията на индустрията за зелената трансформация в контекста на предстоящите Закон за почтеността и Закон за прозрачността, които ще бъдат обвързани със Зелената сделка. Според Яна Стратиева европейската регулация вече достига ниво на свръхрегулация, но същевременно изискванията към опаковките стават по-смислени – не е достатъчно да се знае от какво са направени, трябва да се доказва, че реално се рециклират. Индустрията инвестира в промяна на опаковките към решения с по-малък отпечатък, но остава сериозен въпросителен около това, че депозитната система за изкупуване на опаковки у нас най-вероятно ще бъде държавна.

Жана Величкова подчерта, че депозитната система в Европа е едновременно задължение и необходимост и че всички опаковки в сектора са сто процента рециклируеми. Тя акцентира върху факта, че до 2028 година България трябва да има работеща система, а вече трябваше да има и избран оператор, докато реални действия и документи от страна на институциите липсват. Според нея няма аргументация в полза на държавен оператор, при положение че бизнесът е готов да изгради системата по по-ефективен, мотивиращ и прозрачен за потребителите начин.

От страна на търговските вериги Николай Вълканов посочи, че за да работи депозитната система, тя трябва да гарантира прозрачност, равен достъп и ефективност. Логистиката и оптимизацията на разходите са сфера, в която бизнесът има ясен опит, а платците в системата в крайна сметка са потребителите и компаниите. Валери Говедаров представи практически опита на Kaufland България, където още през 2023 година е внедрена депозитна система. За този период са събрани 36 милиона опаковки и са върнати на клиентите еко ваучери за близо 2 милиона лева. Данните показват висок интерес и ясно доказват, че моделът може да работи в полза на околната среда и потребителите.

Стефан Стефанов обърна внимание на ползите за общините и гражданите. Първият етап на въвеждане на подобна система ще обхване около 10 процента от опаковките, но ще подобри значително качеството на рециклируемите материали. За хората стимулът е не само екологичен, но и икономически, особено ако се въведе принципът „плащай колкото изхвърляш“.

Третият панел на форума беше посветен на темата РОП в сегмента електрическо и електронно оборудване и МПС и постави остро въпроса за екотаксите и конкурентоспособността на българския бизнес. Участие в него взеха Габриела Чифличка – генерален секретар на APPLiA България (асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България), и д-р инж. Димитър Белелиев – председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Модератор беше Владимир Димитров, експерт „Индустрия и околна среда“ в БСК.

В дискусията беше подчертано, че с увеличението на екотаксите конкурентоспособността на българските компании реално се свива, а ръстът на тези такси е значително по-голям в сравнение с останалата част от Европа. По думите на бизнеса държавната продуктова такса у нас е в пъти по-висока от средното за ЕС, без да е ясно по какъв алгоритъм и по какви критерии се определя размерът ѝ.

Беше поставен въпросът и за прилагането на Закона за управление на отпадъците. Законът задължава всички фирми да се регистрират, но държавата не изпълнява ефективно ангажимента си за контрол. Според д-р инж. Димитър Белелиев е необходимо да се тръгне към намаляване на екотаксите на държавно ниво, защото това засяга както производителите, така и крайните потребители. Значителна част от хората дори не знаят, че съществува такава такса, а в същото време Министерството на околната среда и водите не разполага с работещ механизъм да провери кой плаща и кой не.

В момента системата е фрагментирана – някои компании плащат огромни суми, други изобщо не плащат, трети търсят начини да избегнат задълженията си. Съществува регистър на бизнеса, който трябва да заплаща тези такси, но липсва ясна регулация и процедура как фирмите да се вписват и как да се осъществява контрол.

Последният панел на форума беше посветен на РОП в секторите текстил и обувки, както и тютюневата индустрия. В дискусията участваха Сирма Желева от Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ), Десислава Стойкова – юристконсулт в Националното сдружение на общините в Република България, и Гергана Бонева – Corporate Affairs Associate в JTI България и член на Българската асоциация на тютюневата индустрия. Модератор беше Антон Пейчев от Асоциацията на специалистите по управление на околната среда.

По отношение на текстила в момента съществуват предимно доброволни системи за разделно събиране на текстил, благодарение на доброто сътрудничество между отделни общини и компании, специализирани в събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци. Според европейското законодателство, разделното събиране на текстил трябваше да бъде въведено във всяка държава-членка от 1 януари 2025 г. Всяка държава трябва да въведе механизъм за финансиране на системата за събиране и преработка на текстилни отпадъци чрез разширена отговорност на производителя (EPR). Това означава продуктови такси, които да покриват разходите по тези дейности. Алтернативно, общините могат временно да поемат част от финансирането на системата, но това се счита за преходно решение, което служи до въвеждането на пълния EPR механизъм.

В България все още няма ясен модел как ще се въведе това европейско законодателство и как ще функционира системата. Представителите на Българска Асоциация Кръгов Текстил подчертаха, че финансирането е от ключово значение, за да се покрият разходите по сортиране, преработка и осигуряване на качествена суровина за повторна употреба. Европейските практики показват, че разделното събиране и кръговата икономика имат голям потенциал, но само с адекватно финансиране и държавна подкрепа секторът може да бъде жизнеспособен. В България също очакваме такава подкрепа, за да се гарантира не само екологичното, но и икономическото оцеляване на бизнеса. Дейностите по сортиране и подготовка за повторна употреба стават все по-трудни за оцеляване, тъй като изискват ресурси и разходи, основно за човешки труд и транспорт, а те непрекъснато нарастват. Икономическата среда оказва влияние - инфлацията и очакванията за нарастване на заплатите водят до оскъпяване на целия процес.

В момента в България дейностите по събиране на текстил се извършва основно от четири компании, които работят на доброволен принцип и по собствена инициатива, без държавно финансиране или координирана подкрепа. Целта на тези пилотни проекти е да се създадат основите и да има практически опит, който да покаже специфики за нашата страна и да съдейства за по-плавното въвеждане на работеща и ефективна система.

Беше подчертано, че общините работят добре с фирмите-събирачи на текстил, а гражданите разпознават контейнерите за разделно събиране и ги използват все по-активно. Проблемът идва от законодателните забавяния. Индустрията е готова, но липсва регулиран механизъм за събиране и администриране.

Като контраст беше посочен европейският опит. Франция е първата държава, въвела разширена отговорност за текстила, а днес програмата функционира в почти всички държави членки. България остава единствената страна, която все още не е въвела никакво конкретно законодателство в тази посока. В същото време кампаниите за повторна употреба и рециклиране водят до това хората да търсят контейнерите за текстил и да предават все повече дрехи, но качеството на събрания текстил спада. Причината е подмяната на бързата мода с ултрабърза мода и масовото потребителско поведение „по-евтиното е по-добро за мен“, което прави все по-трудно реалното оползотворяване на тези отпадъци. 

СНИМКИ ОТ ФОРУМА

***

Oфициални партньори: Кауфланд България, JTI България и Пощенска банка

Партньори на събитието: Devin, Spetema, Vidas

Медиен партньор: Net Info

Стратегически партньори: Асоциация на специалистите по устойчивост /АСУ/, Български форум на бизнес лидерите / БФБЛ/, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАСМП/, Българската асоциация на ПР агенциите/ БАПРА/, Българско дружество за връзки с обществеността /БДВО/, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП) и НАСОР

Дигитални партньори: SEOMAX Digital Agency

Комуникационна агенция: RED Communication Agency

 

Прочетено: 391