Експертен екип на Българската стопанска камара, в партньорство с браншови и регионални организации на работодателите, изготви анализи на пазара на труда за шест икономически сектора и пет региона на страната.
Анализите са осъществени в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“, и са част от серия проучвания, насочени към развитие и разширяване на институционалния (административен) капацитет на БСК и нейните членове – както на секторно, така и на регионално ниво.
Регионите на фокус са Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен, а анализираните икономически сектори са „Металургия“, "Дървообработване, без производство на мебели", „Производство на мебели“, „Производство на изделия от пластмаси“, „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“ и „Ресторантьорство“.
Като партньори при подготовката на съответните анализи се включиха Търговско-индустриална камара – Бургас, Индустриална стопанска камара – Враца, Стопанска камара – Добрич, Регионална стопанска камара – Смолян, Стопанска камара – Шумен, Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, Браншова асоциация Полимери, Българската асоциация на металургичната индустрия, Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци и Сдружението на заведенията в България.
Две са ключовите цели на анализите:
- Да подпомогнат формирането на аргументирани позиции и становища по ключови въпроси и политики, свързани с пазара на труда, социалния диалог и индустриалните отношения на регионално и браншово ниво, базирани на данни.
- Да послужат като основа за информирано участие в двустранни и тристранни органи за сътрудничество, както и за планиране на политики в сферите на пазара на труда, дигитализацията и зеления преход;
Наред с обобщените статистически данни, специални раздели в анализите са отделени за представяне на резултатите от серия емпирични социологически проучвания, базирани на дълбочинни интервюта със собственици, управители, мениджъри и експерти по човешки ресурси, представляващи предприятия с различен профил, мащаб и място на извършване на икономическа дейност. Целта е да се систематизира гледната точка на бизнеса и да се даде глас на хората, които ежедневно вземат решения и създават заетост. В центъра на изследването стоят оценките за текущото състояние на пазара на труда, причините за недостига на кадри и приложените адаптивни стратегии на предприятията. Анализите разглеждат кадровите проблеми не като изолирани явления, а като резултат от натрупани несъответствия между образование, икономика и социална среда.
Специално място в анализите заема изследването на възрастовата структура на осигурените лица – по области за регионалните доклади и по икономически дейности за секторните. Данните обхващат периода 2020-2024 г. и проследяват разпределението на заетите в три окрупнени възрастови групи: младежи (15-29 г.), ядро на заетостта (30–54 г.) и по-възрастни работници (55+). Анализът очертава тревожна тенденция на застаряване на работната сила: в редица региони и сектори групата на 55+ нараства устойчиво за сметка на свиващото се ядро на заетостта, а коефициентът на заместване – съотношението между осигурените под 30 и над 55 години – сигнализира за сериозен риск от кадрово изчерпване в средносрочен хоризонт.
Регионалните анализи включват и преглед на план-приема в системата на средното професионално образование за периода 2019/20-2024/25 г. За всяка от петте изследвани области са проследени утвърденият и реализираният прием по професии, незапълненият капацитет и броят на издадените свидетелства за професионална квалификация. Анализът идентифицира кои професии се отличават с устойчиво запълване на приема и кои – с трайно незапълване, и предоставя на регионалните организации аргументирана основа за участие в дискусиите по план-приема в Постоянните комисии по заетостта.
С пълните текстове на анализите можете да се запознаете ТУК.
***
ДЕФИЦИТНИ ДЛЪЖНОСТИ В 6 ПРОИЗВОДСТВЕНИ СЕКТОРА
Обобщение и сравнителен анализ на Раздел V от секторните анализи
Коефициентът на заместване (КЗ) показва колко лица на 15-29 г. се падат на всеки 100 лица на 55+ г. в дадена длъжност.
КЗ под 50 означава сериозен проблем – двойно повече стари от млади.
КЗ под 20 е критично.
КЗ над 100 означава, че има повече млади от стари и рискът е нисък.
СРАВНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД
1. Индустриалните сектори са в криза с работна ръка. Металургията, дървообработването и пластмасите имат силно застаряла работна сила при ключови технически длъжности. При кранисти, заварчици и механици на машини коефициентите на заместване са между 12 и 16 – означава, че за всеки 100 пенсионирани ще се намерят само 12-16 млади специалисти.
2. Ресторантьорството е противоположният полюс. Сервитьори и бармани са длъжности с огромно преобладаване на млади хора – КЗ над 800.
3. Огнярят е символ на проблема. КЗ = 2,6. На 100 огняри над 55 г. в хранително-вкусовата промишленост се пада по-малко от трима млади.
4. Съществува конкуренция между секторите. Компетенциите на заварчиците, кранистите и механиците са „преносими" – те са търсени в строителството, търговията, преработващата промишленост.
5. Единственото изключение в производството е машинният оператор в металургията. КЗ = 163.64 – повече млади от стари. Свидетелство, че автоматизираните машини с ЦПУ привличат млади хора. Урокът за останалите сектори е ясен: модернизацията и новите технологии привличат интереса на младите.
