Актуални проблеми на сектор „Храни и напитки“ поставиха на среща с ръководството на БСК браншови организации от хранително-вкусовата и питейна индустрия.
Домакин и инициатор на разговора бе изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев, който стартира поредица от делови срещи с колективните членове на Камарата, а целта е да бъдат набелязани възможности за съвместни действия за разрешаване на конкретни проблеми на отделните икономически сектори.
В срещата участваха представители на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (Мариана Кукушева - председател на УС), Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България (инж. Марияна Чолакова - изп. директор), Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (Жана Величкова – изп. директор), Асоциацията на месопреработвателите в България (д-р Светла Чамова – изп. директор), Съюза на българските мелничари и Съюз на оризопроизводителите (Савина Влахова, председател), Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (Стойко Кировски – председател на УС и Антоанета Божинова – изп. директор), „Храни и напитки България“ (Светла Лесова – председател на УС, и Яна Иванова – изп. директор), Съюза на пивоварите в България (Ивана Радомирова - изп. директор) и Съюза на производителите на захар и захарни продукти (Георги Узунов - председател на УС).
От страна на БСК в срещата участваха изпълнителният председател Радосвет Радев, зам.-председателите Димитър Бранков и Петър Денев, ръководители на центрове и експерти.
В хода на разговора от страна на браншовите организации бяха поставени няколко ключови проблема, за чието преодоляване БСК пое ангажимент да съдейства на своите колективни членове:
- Необходимостта от изготвяне на цялостен, задълбочен секторен анализ (вкл. суровинна база, пазари, работни места, научно-приложни изследвания, състояние на производствените мощности и т.н.), който да очертае проблемите и възможностите за развитие на хранително-вкусовата и питейна индустрия.
Участниците в разговора се обединиха около позицията, че без адекватна статистическа и аналитична база е невъзможно дългосрочното планиране, инвестициите и провеждането на целенасочени политики за развитие на сектора. Беше подчертано, че последно подобен анализ е правен от екипа на земеделския министър Греков (2014 г.), при това е бил непълен и доста повърхностен. Според представителите на браншовите организации, важно е да бъде оценено социално-икономическото въздействие, което има хранително-вкусовата и питейна индустрия, и към развитието й да се подхожда комплексно, а не „на парче“. Освен това, решенията трябва да се взимат на база солидни данни и обосновки, да са е изяснена цялостната картина на сектора.
- Приемането на Закона за храните, което се бави, поради принципни противоречия относно включването на сектор „води“ в закона.
Предстои провеждането на целеви срещи на заинтересованите организации, в рамките на които да се потърсят компромисни решения, позволяващи приемането на закона във вид, който да не накърнява интереса на която и да било от страните.
- Прилагането на т.нар. кръгова икономика, за която все още у нас липсва достатъчно информация и инициативи, вкл. налице са сериозни проблеми по отношение на новото европейско законодателство в областта на рециклирането на опаковки от пластмаса.
Браншовите организации настояха БСК да инициира действия по линията на Европейския икономически и социален комитет и на BusinessEurope, така че адекватно да бъдат защитени интересите на българските производители, ползващи пластмасови опаковки за своите продукти. Ако Директивата за пластмасовите опаковки бъде приета в предложения вид, икономическото й въздействия върху българския бизнес ще бъде силно негативно, вкл. по отношение на необходимостта от огромни инвестиции за преоборудване на производството.
- Приемането на ясна процедура за предварително съгласуване на проектите на търговски споразумения между Европейския съюз и трети страни, така че интересите на българските производители и търговци да бъдат защитени.
Като пример бяха посочени споразумението с Украйна, което постави в неблагоприятна пазарна позиция българските производители на растителни масла и маслопродукти, захар и захарни изделия, и пчелен мед. Аналогични са проблемите и със споразумението с Виетнам, което разрешава безмитен внос в ЕС на ориз и пряко вреди на българските оризопроизводители. Браншовите организации настояват за задълбочена предварителна оценка на въздействието на търговските споразумения и на тази база да се формира официалната българска позиция на ниво ЕС. В този процес консултациите с представителите на бизнеса трябва да бъдат ключови и определящи.
- Въвеждане на диференцирани ставки по ДДС за храните.
Според браншовите организации, подобна мярка ще има положително въздействие и върху производителите, и върху потребителите, и върху фиска, тъй като работи практически срещу високото ниво на сива икономика в сектора. Участниците в разговора изразиха мнение, че няма никакъв смисъл от 20% ДДС при 50% сива икономика в сектора. Ако бъде изсветлена част от икономиката, приходите за бюджета от един по-нисък ДДС ще бъдат ефективно повече от настоящите. Единодушно бе мнението, че трябва да стартира задълбочен диалог по темата, придружен с аргументи и анализи. Освен това, диалогът трябва да предшества обсъжданата в момента ДДС-реформа на ниво ЕС.
- Законодателството срещу т.нар. двойни стандарти при храните беше определено като по-скоро силно популистка, предизборна тема, отколкото като опит за решаване на реален проблем.
Участниците в срещата взаимно си благодариха за дългогодишното партньорство досега и изразиха готовност за активизиране на взаимодействието занапред. „Приемам Ви като мои работодатели, които днес написаха краткосрочната ми програма за следващите месеци. Не ми остава нищо друго, освен да стартирам нейната реализация възможно най-бързо“, каза в заключение Радосвет Радев.
_______
Вижте снимки от срещата ТУК!
