На 3 август 2023 г., в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се проведе среща между председателя на УС на Българска стопанска камара (БСК) Добри Митрев, експерти от БСК, браншови организации, членове на Камарата, и министъра на околната среда и водите Юлиян Попов. Министър Попов беше придружен от зам.-министрите Николай Сиджимов и Петър Димитров, началника на кабинета Мария Недина и Светлана Божкова - директор на дирекция „Отпадъци“.
В експертната дискусия се включиха представители на: Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, Съюза на пивоварите в България, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация, Българска асоциация полимери, Сдружение за модерна търговия, Българска асоциация на металургичната индустрия, Българска асоциация по рециклиране, Асоциация за текстилно рециклиране, Българска Асоциация Кръгов Текстил, APPLiA България - домакински електроуреди, Българска ритейл асоциация, Асоциация на рециклиращата индустрия, Сдружение храни и напитки България и Българска асоциация на тютюневата индустрия.
“За БСК чистата индустрия и правилното управление на отпадъците не е приоритет от вчера и европейските регламенти не са причината да сме загрижени за този аспект на икономиката. В камарата имаме Център “Чиста индустрия” от 1995 г. През всички тези години МОСВ е било едно от министерствата, с който сме работили най-активно. Причината за днешната среща е, от една страна, да продължим тази съвместна работа, а, от друга – да се запознаете директно с хората, от които идват експертните анализи и предложения за промени”, каза в началото на срещата председателят на БСК Добри Митрев.
Като един от най-важните проблеми, стоящи пред българския бизнес, членовете на БСК посочиха управлението на отпадъците и прехода към кръгова икономика, като изискаха от МОСВ надеждна и своевременна информация за отпадъците, анализ на ефективността и своевременна промяна на правната рамка, както и системен и подходящ контрол на прилагането на нормативните изисквания. За българския бизнес е важно да има анализ на ефективността и формулиране на ефективно работещо законодателството, свързано с разширената отговорност на производителите; да бъдат определени критериите за изпълнение на задълженията на пускащите на пазара пластмасови продукти за еднократна употреба – например, продуктовата такса за разширената отговорност на пускащите на пазара тютюневи изделия, покриване на разходите за почистване на местата за обществено ползване, тъй като към момента липсва методика, размер и ред на изпълнение.
Според бизнеса е необходимо да има пътна карта за създаване на правна рамка за опаковките и отпадъците от опаковки, вкл. депозитна система – с активното участие на самия бизнес относно обсъждането на проекта на регламент за опаковките и въвеждането на депозитната система. Според заинтересованите страни, колкото по-скоро и по-бързо, толкова по-ефективно ще бъде постигането на целите за рециклиране на бутилките за напитки – пластмасови, стъклени и метални кенове.
Внимание бе обърнато на опаковките на електрическите електроуреди за бита, като бизнесът настоя да се отстоява хармонизиран законодателен подход без различни национални режими.
Индустрията поиска при обсъждане на законодателните предложения на ниво ЕС, да се заемат позиции в защита на бизнеса, когато влияят негативно на конкурентоспособността на българската, а често и на европейската икономика. Специално внимание бе обърнато на Регламента за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите.
Експертите на БСК апелираха още за активна позиция на МОСВ при преминаването към изчисляване на таксата за битови отпадъци на база на образуваното количество - битка, която БСК води от почти 20 години. Според бизнеса, това би бил мощен стимул за разделното събиране и ускорител на внедряване на депозитната система. За целта трябва да има включване на общините и определяне на критерии за разделното функциониране на ниво община (пример, локални продуктови банки и др.). На срещата с министър Попов БСК настоя да има публикуване на данни за събраните битови отпадъци по общини от НСИ или ИАОС, или НСОРБ.
Беше поставен и въпросът за своевременно създаване на методология за определяне на размера на финансовата отговорност на пускащите на пазара филтри за тютюневи изделия, съдържащи пластмаса. Представено беше намерението на МОСВ да възприеме предложеното решение от страна на бизнеса.
Обект на обсъждане бе и Националната информационна система за отпадъците, която следва да осигури данни за анализиране на дейностите по отпадъците, но в нея липсват регистри, правят се чести промени в „Ръководството“ за работа със системата, има чести промени в начина на работа с различните модули от нея, без оповестяване и информиране на задължените лица, което се явява трудност за бизнеса.
От бизнеса поискаха още преглед на режима за трансграничния превоз на отпадъци от зеления списък, които се преработват в страната; преразглеждане на статута на ПУДООС и насочване на набраните средства по ЗУО към управлението на отпадъците и, съответно – по Закона за водите и въздуха към инициативи и проекти за управление на водите и качеството на въздуха; Създаване на работещи критерии за зелени обществени поръчки за използване на големите количества индустриални отпадъци; Облекчаване на процедурите за използване на отпадъците като ресурс – съпътстващ продукт и спомагателен продукт.
“По всеки един от посочените проблеми МОСВ работи, а там, където нямаме експертизата, ви уверявам, че няма да затваряме вратата. Ще търсим решение, макар процесите да са “затлачени” с години и да ни се налага да управляваме хауса. За нас е важно на отпадъците да не се гледа като на боклук, а като на ресурс”, каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
Той информира, че МОСВ вече е предприело действия относно законодателството и инициативите, свързани с т.нар. Зелени обществени поръчки, които според ведомството трябва да се подават и към Министерство на финансите, и към Министерство на икономиката и индустрията. Ведомството е поело и по-активна позиция относно законодателството на ниво ЕС, което влияе върху конкурентоспособността на българската икономика. Според министър Попов, ПУДООС може да се разшири много, но трябва да работи много по-добре.
Министърът обърна и специално внимание на предстоящото събитие CОP28 - конференция на ООН за изменението на климата, която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември 2023 г. в Expo City, Дубай и България за първи път ще има свой павильон. В тази връзка министърът прикани бизнеса и неправителствения сектор за активно участие.
Срещата завърши с представяне на една от ключовите инициативи на БСК и браншовите организации – Пластик Пакт България, насочена към популяризиране и постигане на целите на разделното събиране и рециклирането на опаковките.
