ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА ПРОМЕНИ В КСО

Относно: Проект на ЗИД на Кодекса за социално осигуряване (КСО) за обсъждане на заседание на НСТС на 06.07.2017 г.

С настоящото Българската стопанска камара изразява следните позиции по проекта на ЗИД на КСО, представен за обсъждане на заседание на НСТС на 06.07.2017 г.:

1. Предложенията въвеждат значителни промени в пенсионноосигурителния модел и действащото осигурително законодателство, като засягат не само допълнителното задължително пенсионно осигуряване, но и ДОО. Компетентен орган по разработване и внасяне на законопроекти с такъв характер и в този случай следва да бъдат едновременно МФ и МТСП, доколкото чл. 32 на КСО дава категорични правомощия на министъра на труда и социалната политика да „разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване“.

2. Законопроектът продължава практиката за иницииране на сериозни по обем и съдържание промени, необвързани с цялостна концепция за реформа на осигурителната система, с необходимостта от паралелно отстраняване на съществуващи значителни дефекти и разрешаване на нови проблеми, свързани с т. нар. „право но избор“ на лица, осигуряващи се в УПФ и ППФ и финансиране на допълнителните разходи за ДОО от реализацията на това право.

3. БСК подкрепя намеренията, стоящи зад основната част на предлаганите промени, вкл. укрепване на управлението на пенсионноосигурителните дружества, детайлизиране на правилата и ограниченията за свързаност на акционерите и длъжностните лица, и за инвестиране на средствата, оценка на риска, усъвършенстване на надзора и др.

4. Подчертаваме, че както и при предишните опити за промяна на КСО, значителна част от предложените промени:

• регламентират недопустими права на субективна и непрозрачна преценка на надзорния орган при осъществяване на контрола върху дейността на пенсионноосигурителните дружества,
• разширяват фискализма чрез завишени паралелни санкции и глоби за неясно формулирани и маловажни административни нарушения, които като размер превишават съществено предвижданите санкции за кредитни и застрахователни институции,
• предоставят права за отнемане на лицензи за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване при маловажни и несистемни нарушения на законодателството,
• създават условия за недопустимата намеса в оперативната самостоятелност на ПОД.

5. Заложените в проекта високи изисквания към членовете на управителните и контролни органи на пенсионноосигурителните дружества следва да бъдат приложени и спрямо членовете на КФН, осъществяващи контрол върху дейността на дружествата.

6. Въвеждането на нови размери на глоби и имуществени санкции за нарушения от страна на ПОД и техни длъжностни лица следва да бъде предшествано от ясна регламентация на принципите на финансиране на КФН.

Обръщаме внимание, че следва да се ограничи нарастването на таксите за поднадзорните лица, доколкото те се отразяват на натрупванията по личните партиди на осигурените лица и размерите на получаваните пенсии. Следва да се преразгледа и стъпката на увеличаване на таксите, доколкото проектът за промени на Закона за КФН предвижда десетократно нарастване на техните размери.

В тази връзка, подкрепяме модел на финансиране на КФН само и изключително за сметка на бюджетни средства на основата на разходопокривния принцип, респ., насочване на приходите от такси, глоби и санкции към държавния бюджет.

7. Категорично подкрепяме незабавното отстраняване на основни дефекти в допълнителното пенсионно осигуряване чрез паралелно адекватно регламентиране на фазата на изплащане на пенсиите от УПФ и ППФ в общ „пакет“ от изменения и допълнения на КСО.

Следва да се отчете обстоятелството, че при следващи законодателни промени ще се наложат многобройни и съществени допълнения, отнасящи се до дейността на ПОД, формирането на резервите, оценката на инвестиционните рискове, въвеждане на допълнителни ограничения и др.

При възприемане на този подход, предложенията на създадената работна група към МТСП следва да бъдат включени в общ законопроект на МТСП и МФ, който да бъде консултиран със заинтересованите страни и внесен в НСТС и МС.

В тази връзка, подчертаваме отново необходимостта от спешни промени в режима на допълнителното задължително осигуряване в УПФ, доколкото:

• налице са значими неотстраними дефекти, които правят невъзможно изплащането на определения размер на пожизнената пенсия при запазване на паралелните права за наследяване /чл. 139, ал. 1, т. 1 и 3 на КСО/. Тези дефекти са допуснати още в първоначалния текст на чл. 139 от КСО приет през 1999 г., и не са отстранени с последвалите промени през 2003 г.
• чл. 167, ал. 2 от КСО дава права на осигурените лица за ускорено изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост, пет години по-рано от достигането на общата пенсионна възраст – т.е. от 2017 г. за жени, родени през 1960 г.;

7.1. Настояваме за осигуряване на свободен избор за осигурените лица на фазата на изплащане измежду следните основни опции:

• еднократно изтегляне на натрупаната сума в осигурителната партида;
• срочна пенсия - разсрочено изплащане на месечна пенсия в размер и срок, определени от правоимащите лица, при запазване правото за наследяемост;
• пожизнена пенсия, респ. - отказ от лична партида и право за наследяване, и прехвърляне на натрупаните средства в общия пул на УПФ/ППФ за гарантиране на необходимия резерв за т.нар. „преживяемост“ на лицата, избрали този вариант;
• смесен вариант – изплащане на пожизнена пенсия, съответстваща на прехвърлената част от личната партида в общия пул, и получаване на срочна пенсия и/или еднократно разплащане за сметка на оставащата сума.

7.2. Предлагаме да се обсъди възможността за покриване на допълнителните разходи за фонд „Пенсии“ на ДОО, възникващи от реализацията на т. нар. „свободен избор“ на лица осигурени в УПФ и ППФ, за сметка на отложени във времето, ежегодни трансфери от натрупаните до този момент средства във Фонда за гарантиране на устойчивост на пенсионната система (т. нар. Сребърен фонд);

В тази връзка, обръщаме внимание на многократните предложения на БСК за реализация на активна инвестиционна политика на Сребърния фонд чрез сключване на споразумение с БНБ за управление на неговите активи на международните финансови пазари. Най-общите, но надеждни оценки, показват че Сребърният фонд е пропуснал не по-малко от 500 млн. лв. допълнителна доходност от нереализирана доходност в годините преди отключване на глобалната финансова и икономическа криза от 2007-2008 г.

С УВАЖЕНИЕ,

/п/ 

БОЖИДАР ДАНЕВ
Изпълнителен председател